Взаимодействие на A02BC03 лансопразол, lansoprazole с C01AA05 - дигоксин (digoxin)

Това взаимодействие е умерено клинично значимо. При възможност избягвайте комбинациите! Изключение са случаите, когато се налага лечение поради специфични нужди.

Една от активните съставки на A02BC03 лансопразол, lansoprazole е "A02BC03 - лансопразол (lansoprazole)" която взаимодейства с "C01AA05 - дигоксин (digoxin)" по следният начин:

Мониториране: инхибиторите на протонната помпа могат да увеличат бионаличността на дигоксин (digoxin). Механизмът може да включва рН-зависимо увеличаване на стомашно-чревната абсорбция на дигоксин и/или инхибиране от инхибиторите на протонната помпа (ИПП) на Р-гликопротеин-медиирания чревен транспорт на дигоксин. Във фармакокинетични проучвания, системната експозиция на дигоксин се увеличила със средно 10% до 20%, когато бил приложен с омепразол, пантопразол или рабепразол.

Тези промени обикновено не се считат за клинично значими. Въпреки това, един доклад описва 65-годишен пациент, който изпитал признаци на дигоксинова интоксикация и ЕКГ промени 3 месеца след започване на лечение с омепразол 20 мг/ден. Неговите дигоксинови нива били 3,9 нг/мл, и бил лекуван с дигоксин имунен FAB (антидот на дигиталис).

Едновременното прилагане с ИПП за продължителни периоди може да увеличи риска от дигоксинова интоксикация. Продължителната употреба на ИПП може да индуцира хипомагнезиемия. При пациенти с хипомагнезиемия, може да настъпи токсичност, независимо от това дали серумните концентрации на дигоксин са под 2 нг/мл, тъй като загубата на магнезий сенсибилизира миокарда към дигоксин. Механизмът, чрез който може да настъпи хипомагнезиемия при продължителна употреба на ИПП е неизвестен, въпреки че могат да бъдат намесени промени в чревната абсорбция на магнезий.

Хипомагнезиемия е била докладвана рядко при пациенти, лекувани с ИПП за по-малко от три месеца, но в повечето случаи е докладвана след лечение година или повече. Сериозни странични ефекти включват тетания, гърчове, тремор, карпопедален спазъм, предсърдно мъждене, суправентрикуларна тахикардия и удължен QT-интервал; въпреки това, пациентите невинаги изпитват тези симптоми. При приблизително 25% от случаите на ИПП-свързана хипомагнезиемия прегледани от Агенцията по храните и лекарствата на Съединените щати, състоянието не се е подобрило след прилагане само на магнезиеви добавки, но също е имало необходимост от прекратяване на терапията с ИПП. След прекратяване приема на ИПП, средното време, необходимо за нормализиране нивата на магнезий било 1 седмица. След възобновяване приема на ИПП, средното време, необходимо появата отново на хипомагнезиемия било 2 седмици.

Приложение: препоръчва се повишено внимание, ако дигоксин се предписва в комбинация с ИПП. Фармакологичния отговор и серумните нива на дигоксин трябва да бъдат мониторирани отблизо, след прибавянето или премахването на ИПП от терапията, и дозите на дигоксин да бъдат съответно коригирани.

Пациентите трябва да бъдат посъветвани да уведомят своя лекар, ако изпитат вероятни признаци и симптоми на дигоксинова токсичност, като гадене, анорексия, зрителни смущения, забавен пулс или неравномерен пулс. Мониториране серумните нива на магнезий е препоръчително преди започване терапията с ИПП и периодично след това, ако се очаква продължително лечение или, когато се комбинира с други препарати, които могат да причинят хипомагнезиемия (например диуретици, аминогликозиди, катионобменни смоли, амфотерицин В, цетуксимаб, цисплатин, циклоспорин, фоскарнет, панитунимаб, пентамидин, такролимус).

Пациентите трябва да бъдат посъветвани да потърсят лекарска помощ, ако развият потенциални признаци и симптоми на хипомагнезиемия, като сърцебиене, аритмия, мускулни спазми, тремор или конвулсии. При деца, аномалии в сърдечната честота могат да причинят умора, разстроен стомах, замайване и световъртеж. Заместителна магнезиева терапия, както и прекратяване приема на ИПП може да бъде необходимо при някои пациенти.