Взаимодействие на A02BC01 омепразол, omeprazole с M01AH03 - валдекоксиб (valdecoxib)

Това взаимодействие е минимално клинично значимо. Рискът е минимален, но трябва да го имате предвид. Удачно е да се предприемат мерки за да се избегне взаимодейстието.

Една от активните съставки на A02BC01 омепразол, omeprazole е "A02BC01 - омепразол (omeprazole)" която взаимодейства с "M01AH03 - валдекоксиб (valdecoxib)" по следният начин:

Едновременното приложение с валдекоксиб (valdecoxib) или неговото предлекарство прекоксиб (parecoxib), може да увеличи плазмените концентрации на омепразол (omeprazole).

Механизмът на това взаимодействие е инхибиране от валдекоксиб (valdecoxib) на CYP450 2C19 и 3A4, изоензими отговорни за метаболитния клирънс на омепразол (omeprazole).

Съгласно етикирането на продукта, едновременното прилагане на 40 мг два пъти дневно валдекоксиб (valdecoxib) и 40 мг веднъж дневно омепразол (omeprazole), е довело до 46% увеличение на площта под кривата (AUC) на омепразол (omeprazole) в сравнение със самостоятелното приложение на омепразол (omeprazole).

Фармакокинетиката на валдекоксиб (valdecoxib) не е била значително засегната.

Тъй като по-високото дозиране - до 360 мг / ден на омепразол (omeprazole) при пациенти със синдром на Zollinger-Ellison е понесено добре, не се налага корекция на дозата омепразол (omeprazole).

Лекарства, чието усвояване е рН зависимо (например, някои цефалоспорини като цефдиторен (cefditoren), цефподоксим (cefpodoxime) и цефуроксим (cefuroxime); антиретровирусни агенти, включително атазанавир (atazanavir), делавирдин (delavirdine) и фозампренавир (fosamprenavir); цианокобаламин (cyanocobalamin); кетоконазол (ketoconazole); протектори на чревната лигавица (enteric coated preparations), могат да бъдат повлияни отрицателно от едновременното приложение на омепразол (omeprazole) и валдекоксиб (valdecoxib) или прекоксиб (parecoxib).

Едновременното приложение на валдекоксиб (valdecoxib) с дозировка на омепразол (omeprazole) по-висока от 40 мг / ден не е проучена.