Взаимодействие на C07AB12 небиволол, nebivolol с G04CA03 - теразоcин (terazosin)

Това взаимодействие е умерено клинично значимо. При възможност избягвайте комбинациите! Изключение са случаите, когато се налага лечение поради специфични нужди.

Една от активните съставки на C07AB12 небиволол, nebivolol е "C07AB12 - небиволол (nebivolol)" която взаимодейства с "G04CA03 - теразоcин (terazosin)" по следният начин:

Мониторинг: допълнителни хипотензивни (на ниско кръвно налягане) ефекти могат да се появят, когато се използват в комбинация бета-блокери с алфа-блокери. При наличието на бета-блокада, прилагането на алфа-блокери може да е повиши риска и/или тежестта на ефектите на първата доза, като ортостатична хипотензия и синкоп. Бета-блокерите могат да потиснат рефлексната тахикардия (учестена сърдечна дейност), възникваща като отговор на ортостатична хипотензия.

При проучване върху осем нормотензивни (с нормално кръвно налягане) мъже, след прилагането на 1 мг празозин (prazosin) перорално, най-ниската средна стойност на систоличното кръвно налягане е 88 mmHg, свързано с тахикардия 117 удара в минута и повишаване на средната плазмена концентрация на норепинефрин.

Паралелно приложени пропранолол (propranolol) 80 мг или примидолол (primidolol) (кардиоселективен бета-блокер) 100 мг, увеличават тежестта и продължителността на ортостатичния хипотензивен отговор, с намаляване систоличното кръвно налягане в изправено положение до най-ниска средна стойност, съответно 79 mmHg и 75 mmHg. Бета-блокадата няма ефект върху ортостатичното освобождаване на норепинефрин, но се наблюдава отслабване на ортостатична тахикардия. Докладвано е подобно засилване на отговора към първата доза, когато се прилага празозин в присъствие алпренолол.

При друго проучване, на около 100 пациенти с есенциална (първична) хипертония са приложени теразозин (terazosin) или плацебо, е наблюдаван неадекватен отговор към атенолол, приложен в доза 50 мг дневно в продължение на осем седмици. След 10 седмици на едновременното приложение, при пациентите лекувани с теразозин (приложен с увеличаване на дневни дози от 1, 2, 5 и 10 мг, през интервали от две седмици) е наблюдавано значително намаление на стойностите на кръвното налягане в легнало положение (систолно/диастолно съответно с -8.8/-8.5 mmHg) и на кръвното налягане в изправено положение (систолно/диастолно съответно с -10.9/-9.5 mmHg). При плацебо-третираните пациенти намалението на средните стойности на кръвното налягане не са били значителни (в легнало положение -2.3/-2.6 mmHg; в изправено положение -1.4/-1.3 mmHg).

В друго проучване, теразозин показва подобни ефекти, както при използването му на фона на антихипертензивни лекарства като бета-блокери. Теоретично, взаимодействието може да се появи и при офталмологични препарати с бета-блокери, тъй като те могат да бъдат абсорбирани в системното кръвообращение и това може да поява на клинично значими системни ефекти, дори и при ниски или неоткриваеми плазмени нива.

Приложение: препоръчва се повишено внимание по време на едновременното приложение на тези лекарствени средства, особено при включване на алфа-блокери след започнало лечение с бета-блокери, включително очни лекарствени форми, съдържащи алфа-блокери. Трябва да се прилагат малки начални дози на алфа-блокера и постепенно да се титрират до желания ефект, може да е необходимо също така дозата на бета-блокера да се намали. Трябва да се следи хемодинамичния отговор, особено през първите няколко седмици от започването на терапията. Приемането на алфа-блокера преди лягане, може да сведе до минимум появата на ортостатични ефекти.

Пациентите трябва да бъдат съветвани да избягват рязко изправяне от седнало или легнало положение и да уведомят своя лекар ако възникнат симптоми, като виене на свят, замаяност, синкоп, прояви на ортостаза или тахикардия. Пациентите, също така, трябва да избягват шофирането или работата с опасни машини, докато не разберат как им влияят лекарствата.