Взаимодействие на A02BA01 циметидин, cimetidine с N06AB05 - пароксетин (paroxetine)

Това взаимодействие е умерено клинично значимо. При възможност избягвайте комбинациите! Изключение са случаите, когато се налага лечение поради специфични нужди.

Една от активните съставки на A02BA01 циметидин, cimetidine е "A02BA01 - циметидин (cimetidine)" която взаимодейства с "N06AB05 - пароксетин (paroxetine)" по следният начин:

Мониториране: едновременното прилагане с циметидин (cimetidine) може да увеличи плазмените концентрации на пароксетин (paroxetine). Механизмът се състои в инхибиране от циметидин на чернодробния first-pass метаболизъм (метаболизъм на първо преминаване) на пароксетин. В проучване, включващо 10 здрави субекти, циметидин (200 мг перорално 4 пъти на ден за 8 дни) увеличил бионаличността на пароксетин (30 мг единична перорална доза) с 57%, като имало съществена вариабилност при отделните пациенти.

В друго проучване с 11 субекта, циметидин (300 мг перорално три пъти на ден за 7 дни) увеличил пиковата плазмена концентрация и системната експозиция на пароксетин (30 мг/ден) с 45% и 51%, респективно, без придружаваща промяна във времето на полуживот и скоростната константа на елиминиране. Клиничното значение на тези промени е неизвестно.

Приложение: при едновременното прилагане с циметидин, вероятността от удължени и/или увеличени фармакологични ефекти на пароксетин трябва да се има предвид, особено при предразположени пациенти, като възрастни хора или увредени хора. Фармакологичният отговор към пароксетин трябва да бъде мониториран по-отблизо, когато циметидин се прибавя или премахва от терапията, при пациенти със стабилизиран пароксетинов режим, и дозите да бъдат коригирани, ако е необходимо. Като алтернатива, други Н2-рецепторни антагонисти като фамотидин, низатидин и ранитидин могат да бъдат предпочетени, тъй като е малко вероятно да взаимодействат с пароксетин.