Взаимодействие на A02BA01 циметидин, cimetidine с N03AB02 - фенитоин (phenytoin)

Това взаимодействие е силно клинично значимо. Избягвайте комбинациите! Рискът от взаимодействието за вашето здраве е много голям.

Една от активните съставки на A02BA01 циметидин, cimetidine е "A02BA01 - циметидин (cimetidine)" която взаимодейства с "N03AB02 - фенитоин (phenytoin)" по следният начин:

Да се избягва: едновременното приложение с циметидин (cimetidine) може в голяма степен да повиши плазмените концентрации на фенитоин (phenytoin). Предполагаемият механизъм е, чрез инхибиране от циметидин на CYP450 2C9 и 2С19 изоензимите, отговорни за метаболитния клирънс на фенитоин. При фармакокинетични проучвания, циметидин, приложен в дози от 1000-1200 мг/ден, е установено, че увеличава плазмените нива на фенитоин, с широка вариабилност между отделните индивиди варираща от 13% до почти 300% увеличение, като при някои се развива фенитоинова токсичност.

Има редки съобщения за тежки и животозастрашаващи състояния, като тромбоцитопения, агранулоцитоза и кожни реакции, включително токсична епидермална некролиза при пациенти, приемащи фенитоин и циметидин, с или без глюкокортикоиди. Не е известно дали тези събития са свързани с фармакокинетично или фармакодинамично взаимодействие. Циметидин в доза от 400 мг/ден в продължение на две седмици не повлиява значително фенитоиновите серумни нива или честотата на пристъпите, при проучване с девет пациента на дългосрочна терапия на фенитоин.

Приложение: употребата на циметидин трябва да се избягва при пациенти, лекувани с фенитоин, тъй като съществуват по-безопасни алтернативи, като например други Н2-рецепторни антагонисти или инхибитори на протонната помпа. Тези средства (с изключение на омепразол) не са показали взаимодействие с фенитоин при фармакокинетични проучвания. В много редки случаи е докладвано подозрение за взаимодействие.