Взаимодействие на C03DB01 амилорид, amiloride с C09CA03 - валсартан (valsartan)

Това взаимодействие е силно клинично значимо. Избягвайте комбинациите! Рискът от взаимодействието за вашето здраве е много голям.

Една от активните съставки на C03DB01 амилорид, amiloride е "C03DB01 - амилорид (amiloride)" която взаимодейства с "C09CA03 - валсартан (valsartan)" по следният начин:

Мониторинг: едновременната употреба на ангиотензин II рецепторни блокери (angiotensin II receptor blockers) и калий-съхраняващи диуретици може да увеличи риска от хиперкалиемия.

Инхибирането на ангиотензин II води до намаляване секрецията на алдостерон, което може да доведе до повишаване на серумния калий, допълнително към тазова, предизвикано от калий-съхраняващите диуретици.

Може да се получи животозастрашаваща и фатална хиперкалиемия, особено когато комбинацията се използва при пациенти с рискови фактори като бъбречна недостатъчност, диабет, напреднала възраст, тежка или влошена сърдечна недостатъчност, дехидратация, едновременна употреба на други средства, които блокират ренин-ангиотензин-алдостероновата система или повишават серумните нива на калия.

Самостоятелно употребата на ангиотензин II рецепторни блокери или на калий-съхраняващи диуретици се свързва с хиперкалиемия при пациенти с бъбречно увреждане.

Ангиотензин II рецепторните блокери могат да доведат до влошаване на бъбречната функция при пациенти с хронична сърдечна недостатъчност и рискът се увеличава, ако има натриев дефицит или дехидратация вследствие на прекомерно увеличена диуреза.

Ретроспективен анализ за честотата на хиперкалиемията в проучването CHARM установява, че добавянето на кандесартан (candesartan) към стандартната медицинска терапия за сърдечна недостатъчност е свързано с 2 - до 3 кратно увеличение в риска от развитие на хиперкалиемия.

Приложение: препоръчва се повишено внимание, ако ангиотензин II рецепторни блокери се използват едновременно с калий-съхраняващи диуретици, особено при пациенти с бъбречна недостатъчност, диабет, напреднала възраст, тежка или влошена сърдечна недостатъчност, дехидратация или съпътстващо лечение с други лекарствена, които повишават серумния калий като нестероидни противовъзпалителни средства, бета-блокери, циклоспорин, хепарин, такролимус и триметоприм.

Серумният калий и бъбречната функция трябва да бъдат проверени преди започване на лечението и редовно след това.

Калиевите добавки, както и използването на заместители на солта съдържащи калий трябва да се избягват, освен ако не е абсолютно необходимо и ползите надвишават риска.

Пациентите трябва да получат консултация за нивото на калий и приема на течности и да бъдат посъветвани да потърсят лекарска помощ, ако се появят симптоми на хиперкалиемия като гадене, повръщане, слабост, апатия, изтръпване на крайниците, парализа, обърканост, слаб пулс, бавен или неравномерен сърдечен ритъм.

Ако спиронолактон (spironolactone) се предписва с ангиотензин II рецепторни блокери се препоръчва дозата му да не надвишава 25 мг / ден при високо-рискови пациенти.