Взаимодействие на C03DA04 еплеренон , eplerenone с C09CA08 - олмесартан медоксомил (olmesartan medoxomil)

Това взаимодействие е умерено клинично значимо. При възможност избягвайте комбинациите! Изключение са случаите, когато се налага лечение поради специфични нужди.

Една от активните съставки на C03DA04 еплеренон , eplerenone е "C03DA04 - еплеренон (eplerenone)" която взаимодейства с "C09CA08 - олмесартан медоксомил (olmesartan medoxomil)" по следният начин:

Мониторинг: едновременното приложение на еплеренон (eplerenone) с ACE-инхибитори и ангиотензин II рецепторни антагонисти може да увеличи риска от развитие на хиперкалиемия, поради допълнителни фармакодинамични ефекти.

В клинични изледвания при пациенти с хипертония, включването на еплеренон 50 до 100 мг към терапия с ACE-инхибитори и ангиотензин II рецепторни антагонисти, повишава леко средните стойности на серумния калий с около 0,09 до 0,13 мЕкв/L. Въпреки това, едновременната употреба на друг минералкортикоидни рецепторни блокер с ACE-инхибитори и ангиотензин II рецепторни антагонисти е довело до клинично значима хиперкалиемия.

При проучване на диабетици с микроалбуминурия, комбинация от еплеренон 200 мг и еналаприл 10 мг води до повишена честота на хиперкалиемия (т.е. серумния калий, по-голямо от 5,5 мЕкв/L), в сравнение с еналаприл, приложен самостоятелно (38% срещу 17%). При клинично проучване на еплеренон 25 до 50 мг за лечение на застойна сърдечна недостатъчност вследствие на миокарден инфаркт, максимални нива на калий над 5,5 мЕкв/L са наблюдавани с подобна честота в 90% от пациентите, които също са приели АСЕ инхибитори или ангиотензин II рецепторни антагонисти, в сравнение на пациентите, при които не са приложени АСЕ инхибитори или ангиотензин II рецепторни антагонисти.

Приложение: като се има предвид потенциала за сериозни, понякога фатални сърдечни аритмии, свързани с хиперкалиемия, се препоръчва повишено внимание, когато еплеренон се прилага едновременно с АСЕ инхибитори или ангиотензин II рецепторни антагонисти. Препоръчва се периодично проследяване на серумните нива на калия, докато се установи ефектът от еплеренон. При клинични проучвания, мониторинг е проведен на всеки 2 седмици за първите 1 до 2 месеца, а след това веднъж месечно.

Особено внимание е необходимо при пациенти с бъбречна недостатъчност, диабет, дехидратация или при пациенти в напреднала възраст. Пациентите се съветват да потърсят лекарска помощ, при появата на признаци и симптоми на хиперкалиемия, като гадене, повръщане, слабост, отпадналост, изтръпване на крайниците, парализа, объркване, слаб пулс, бавен или неравномерен сърдечен ритъм.