Взаимодействие на C01BC04 флекаинид, flecainide с A04AA04 - доласетрон (dolasetron)

Това взаимодействие е силно клинично значимо. Избягвайте комбинациите! Рискът от взаимодействието за вашето здраве е много голям.

Една от активните съставки на C01BC04 флекаинид, flecainide е "C01BC04 - флекаинид (flecainide)" която взаимодейства с "A04AA04 - доласетрон (dolasetron)" по следният начин:

Мониторинг: доласетрон (dolasetron) може да доведе до дозо-зависимо удължаване на QT интервала чрез фармакологично активния му метаболит хидродоласетрон.

Теоретично едновременното приложение с други медикаменти, които могат да удължат QT интервала може да доведе до адитивен ефект и повишен риск от камерни аритмии, включително torsade de pointes и внезапна смърт.

В проучване на 80 здрави възрастни доброволци максималната средна разлика в QTcF след изходна корекция е 14,1 мс за 100 доза и 36,6 мс за надтерапевтична доза от 300 мг на интравенозен доласетрон.

Доласетрон 300 мг веднъж дневно води до стойности на максималната плазмена концентрация (Cmax) на доласетрон мезилат и хидродоласетрон на четвъртия ден приблизително три пъти по-високи от тези, наблюдавани с терапевтична доза от 100 мг.

Въз основа на анализ експозиция-отговор при здрави доброволци, удължаването на QT интервала изглежда е свързано с концентрациите на хидродоласетрон.

При бъбречно увреждане увеличението в QTcF е средно 16,0 мс и 17,9 мс при пациенти в старческа възраст, след перорална доза от 100 мг.

При клинични изпитвания, ЕКГ интервала обикновено се връща към изходните стойности в рамките на 6 до 8 часа след приложението, но при някои пациенти е продължило повече от 24 часа.

Като цяло, рискът на индивидуалния медикамент или комбинацията от медиакменти, причиняващи камерна аритмия поради удължаване на QT интервала е до голяма степен непредсказуем, но може да бъде увеличен от някои основни рискови фактори като синдром на удължения QT интервал, сърдечни заболявания и електролитни нарушения - хипокалиемия, хипомагнезиемия.

Степента на лекарствено-индуцираното удължаване на QT интервала зависи от вида на лекарството и дозировката.

Мониторинг: доласетрон е доказано, че причинява дозо-зависимо удължаване на PR и QRS интервалите.

Има съобщения за втора и трета степен на атриовентрикуларен блок, сърдечен арест и сериозни камерни аритмии, включително с летален изход.

Теоретично едновременното приложение с други лекарства, които удължават PR интервала - бета-блокери, блокери на калциевите канали, някои от протеазните инхибитори като атазанавир (atazanavir), лопинавир (lopinavir) и саквинавир (saquinavir); дигиталиси; лакозамид (lacosamide); мефлокин (mefloquine); морицизин (moricizine), флекаинид (flecainide), хинидин (quinidine), може да доведе до адитивен ефект и повишен риск от брадикардия и сърдечен блок.

Други рискови фактори включват подлежащо сърдечно заболяване, проводни нарушения, напреднала възраст, синдром на болния синусов възел, предсърдно мъждене с бавен камерен отговор и миокардна исхемия.

При проучване на 80 здрави възрастни доброволци, максималната средна разлика в PR интервала в сравнение с плацебо, след изходна корекция е 9,8 мс за доза от 100 мг и 33,1 мс за надтерапевтична доза от 300 мг на доласетрон.

Максималната средна разлика в QRS интервала след корекция на изходното ниво е 3,5 мс за 100 мг доза и 13 мс за надтерапевтичните дози от 300 мг на доласетрон.

Приложение: препоръчва се повишено внимание, ако доласетрон се употребява едновременно с други лекарства, които удължават QT, PR или QRS интервала, особено при пациенти в напреднала възраст и с известни рискови фактори.

Уместно е проследяване на ЕКГ преди започване на доласетрон и периодично по време на лечението.

Пациентите трябва да бъдат посъветвани да потърсят медицинска помощ, ако получат виене на свят, замаяност, прилошаване, сърцебиене, нерегулярен сърдечен ритъм, задух или синкоп.

Доласетрон трябва да се избягва при пациенти с пълен сърдечен блок или с риск за пълен сърдечен блок, освен ако имат имплантиран пейсмейкър.