Взаимодействие на C01BB02 мексилетин, mexiletine с N06AB03 - флуоксетин (fluoxetine)

Това взаимодействие е умерено клинично значимо. При възможност избягвайте комбинациите! Изключение са случаите, когато се налага лечение поради специфични нужди.

Една от активните съставки на C01BB02 мексилетин, mexiletine е "C01BB02 - мексилетин (mexiletine)" която взаимодейства с "N06AB03 - флуоксетин (fluoxetine)" по следният начин:

Мониторинг: едновременното приложение на антиаритмични агенти, които се метаболизират от CYP450 2D6 изоензим като енкаинид, флекаинид, мексилетин и пропафенон с определени селективни инхибитори на обратното захващане на серотонина (SSRI), може да повиши плазмените концентрации на антиаритмичните медикаменти. Механизмът на взаимодействие е намален клирънс на антиаритмичното лекарство, поради инхибиране на CYP450 2D6 изоензим от някои селективни инхибитори на обратното захващане на серотонина.

Взаимодействието е клинично проучено, специално за флуоксетин и пропафенон. При изследване на девет здрави индивида, които са CYP450 2D6-екстензивни метаболизатори, след лечение с флуоксетин (20 мг веднъж дневно в продължение на 10 дни), значително се увеличава елиминационен полуживот, пиковата плазмена концентрация (Cmax) и площта под кривата концентрация-време (AUC) както на S-, така и на R-енантиомера на пропафенон (400 мг еднократна доза). Клирънса на двата енантиомера, след перорално приложение, намалява с около 34%. Лабораторни данни за ин витро инхибиране показват, че флуоксетин и пароксетин имат най-голям ефект върху CYP450 2D6 метаболизъм на пропафенон, докато флувоксамин и сертралин имат минимален ефект.

Приложение: препоръчва се повишено внимание, когато определени селективни инхибитори на обратното захващане на серотонин, особено флуоксетин или пароксетин, се използват едновременно с антиаритмични средства, които се метаболизират от CYP450 2D6 изоензим. Подходящи са по-ниски начални дози на антиаритмичния медикамент.

Пациентите, които се лекуват продължително с антиаритмично лекарство в определен дозов режим, трябва да бъдат наблюдавани за променени ефекти върху миокардния проводимост, след включване или изключване на селективни инхибитори на обратното захващане на серотонин (SSRIs) от терапия (до 2 седмици за повечето SSRIs и 5 седмици за флуоксетин, поради дългия полуживот), като при необходимост дозата на антиаритмичното средство се коригира. Могат да се използват алтернативни антидепресанти (циталопрам, есциталопрам или венлафаксин), който не участват в CYP450 2D6 метаболизъм.