Взаимодействие на B01AE01 дезирудин, desirudin с H02AB04 - метилпреднизолон (methylprednisolone)

Това взаимодействие е силно клинично значимо. Избягвайте комбинациите! Рискът от взаимодействието за вашето здраве е много голям.

Една от активните съставки на B01AE01 дезирудин, desirudin е "B01AE01 - дезирудин (desirudin)" която взаимодейства с "H02AB04 - метилпреднизолон (methylprednisolone)" по следният начин:

Да се избягва: Лекарства, които могат да повлияят на хемостазата като декстран (dextrans), системни глюкокортикоиди, тромболитични агенти, или други антикоагуланти могат да увеличат риска от хеморагични усложнения при едновременното им използване с дезирудин. При пациенти, получаващи невроаксиални анестезия или при които се извършва лумбална пункция, рискът от развитие на епидурален или спинален хематом може да се увеличи в случай, че по време на лечението дезирудин се употребяват едновременно други лекарства, които повлияват кръвосъсирването. Развитието на епидурален и спинален хематом може да доведе до временна или трайна парализа.

Приложения: При профилактика на венозен тромбемболизъм, едновременното лечение с хепарини или декстран (dextrans) не се препоръчва. Ефектите на дезирудин и нефракциониран хепарин за удължаване на активираното парциално тромбопластиново време (аРТТ) са адитивни. Като цяло, приемът на всяко вещество, което може да повиши риска от кървене трябва да се прекрати преди започване на лечението с дезирудин. Ако едновременното приложение е необходимо, трябва да се извършва с повишено внимание и то само след задълбочена преоценка на ползата и рисковете. Препоръчва се внимателно клинично и лабораторно наблюдение за хеморагични усложнения. Пациентите, подложени на невроаксиални намеса, които се лекуват с тези средства следва също да бъдат често проследявани за признаци и симптоми на неврологично увреждане, като болка в средната част на гърба, сензорни и моторни дефицити (изразяващи се в изтръпване или слабост в долните крайници) и дисфункция на червата или пикочния мехур.