Взаимодействие на ЕРБУДЕНИД суспензия за небулизатор 0.25 мг/мл 2 мл * 60, AIRBUDENID nebuliser suspension 0.25 mg/ml 2 ml * 60 с J01FA09 - кларитромицин (clarithromycin)

Това взаимодействие е умерено клинично значимо. При възможност избягвайте комбинациите! Изключение са случаите, когато се налага лечение поради специфични нужди.

Една от активните съставки на ЕРБУДЕНИД суспензия за небулизатор 0.25 мг/мл 2 мл * 60, AIRBUDENID nebuliser suspension 0.25 mg/ml 2 ml * 60 е "R03BA02 - будезонид (budesonide)" която взаимодейства с "J01FA09 - кларитромицин (clarithromycin)" по следният начин:

Мониторинг: едновременното приложение с инхибитори на CYP450 3A4 може да повиши плазмените концентрации и системните ефекти на будезонид (budesonide), който първо се метаболизира чрез изоензима. Според листовката на будезонид, мощни инхибитори могат да увеличат плазмените нива на будезонид няколко пъти. Например, 8-кратно увеличение на системната експозиция (AUC) е наблюдавано по време на едновременното приложение на перорален будезонид с кетоконазол.

В проспективно проучване на пациентска популация в център за изследване на муковисцидозата, 11 от 25 пациента, получаващи високи дози итраконазол 400 до 600 мг/ден и терапия с будезонид, чрез инхалация 800 до 1600 мкг/ден, са били с надбъбречна недостатъчност (една пациентка е развила синдром на Къшинг), в сравнение с 0 пациента в група от 12 души, лекувани само с итраконазол и 0 пациента в група от 30 пациента с муковисцидоза, които са включени като контролни групи със задна дата, 24 от тях са били лекувани с високи дози инхалаторен будезонид в продължение на няколко години. Функцията на надбъбречната жлеза се подобрява, но не се нормализира при 10 от 11-те пациента при проследяване за период от два до десет месеца след прекратяването на итраконазол и установяване на заместително лечение с хидрокортизон.

Приложение: възможността за повишаване на системните фармакологични ефекти на будезонид трябва да се има предвид при съпътстваща терапия с CYP450 3A4 инхибитори, особено мощни, като итраконазол, кетоконазол, вориконазол, нефазодон, протеазни инхибитори и кетолид и макролидни антибиотици. Най-ниската ефективна доза на будезонид трябва да се използва, както и да се направят допълнителни корекции, ако е необходимо според терапевтичния отговор и толерантността. Пациентите трябва да бъдат наблюдавани за признаци и симптоми на хиперкортицизъм като акне, стрии, изтъняване на кожата, лесно нараняване, луновидно лице, дорзоцервикална мастна гърбица, затлъстяване в областта на торса, повишен апетит, повишено наддаване на тегло, отоци, хипертония, хирзутизъм, хиперхидроза, проксимална загуба на мускулна маса и слабост, нарушен глюкозен толеранс, обостряне на съществуващ диабет, депресия и нарушения в менструалния цикъл. Други системни глюкокортикоидни ефекти могат да включват потискане на надбъбречната функция, имуносупресия, задна субкапсуларна катаракта, глаукома, загуба на костна тъкан и забавяне на растежа при деца и юноши.

След продължителна употреба с мощен CYP450 3A4 инхибитор, може да се наложи прогресивно намаляване на дозата за по-дълъг период от време, ако будезонид се изтегля от терапия, тъй като може да има значителен риск от потискане на надбъбречната функция. Признаците и симптомите на надбъбречна недостатъчност включват анорексия, хипогликемия, гадене, повръщане, загуба на тегло, Загуба на мускулна маса, умора, слабост, виене на свят, ортостатична хипотония, депресия и надбъбречна криза се проявяват като невъзможност да се реагира на стрес например при болест, инфекция, хирургическа операция или травма. Може да се наложи системно приложение на глюкокортикоиди докато се възстанови надбъбречната функция.