Взаимодействие на ИНФАРЕСП суспензия за небулизатор 0.5 мг/2 мл * 20, LNFARESP nebuliser suspension 0,5 mg/2 ml * 20 с J07AP01 - коремен тиф, орална, жива атенуирана (отслабена) (typhoid, oral, live attenuated)

Това взаимодействие е умерено клинично значимо. При възможност избягвайте комбинациите! Изключение са случаите, когато се налага лечение поради специфични нужди.

Една от активните съставки на ИНФАРЕСП суспензия за небулизатор 0.5 мг/2 мл * 20, LNFARESP nebuliser suspension 0,5 mg/2 ml * 20 е "R03BA02 - будезонид (budesonide)" която взаимодейства с "J07AP01 - коремен тиф, орална, жива атенуирана (отслабена) (typhoid, oral, live attenuated)" по следният начин:

Да се избягват: Приложението на живи атенюирани вирусни или бактериални ваксини по време на лечение с кортикостероиди може да бъде свързано с риск от дисеминирана инфекция поради подобрено възпроизвеждане на вирусите или бактериите в присъствието на намалената имунна компетентност. Пациентите могат да бъдат имуносупресирани ако наскоро са получили или получават високи дози от кортикостероиди или адренокортикотропни агенти (повече от 10 мг / ден или 1 мг / кг / ден, в зависимост от това кое от двете е по-малко, на преднизон или еквивалентен за повече от 2 седмици), или дългосрочни локални или инхалаторни кортикостероиди. При такива пациенти могат да се увеличат нежеланите реакции или намален имунен отговор към ваксините. По отношение на хронична инхалаторна терапия с кортикостероиди,е проведено проучване, за да разгледа имунния отговор към ваксината за варицела при педиатрични пациенти с астма на възраст от 12 месеца до 8 години, лекувани инхалаторно с будезонид 0,25 мг до 1 мг дневно. В сравнение с пациентите, които са на некортикостероидно лечение на астма, не е имало значителна разлика в процента на пациентите на будезонид, които са развили серопротекция на титърът на антителата след ваксинация (85% срещу 90% за некортикостеоидно). В допълнение, няма пациент, лекуван с инхалация на будезонид при който се е очаквало възникване на варицела в резултат на ваксинацията.

Приложения: Като цяло, живи вирусни или бактериални ваксини не трябва да се използват при пациенти, подложени на имуносупресивна терапия с кортикостероиди. Ваксинирането трябва да се отложи, докато такава терапия се прекъсне за период най-малко 3 месеца в повечето случаи. При пациенти, които наскоро са били ваксинирани, високи дози кортикостероидна терапия не трябва да се започва за поне 2 седмици. Ваксините принцип могат да се прилагат при пациенти, приемащи кортикостероиди като заместителна терапия (напр. за лечение на болестта на Адисън).