Взаимодействие на КЕТАЛГО гранули за перорален разтвор в саше 50 мг * 12 ХИМАКС, KETALGO granules for oral solution in sachet 50 mg * 12 с L01BB06 - клофарабин (clofarabine)

Това взаимодействие е умерено клинично значимо. При възможност избягвайте комбинациите! Изключение са случаите, когато се налага лечение поради специфични нужди.

Една от активните съставки на КЕТАЛГО гранули за перорален разтвор в саше 50 мг * 12 ХИМАКС, KETALGO granules for oral solution in sachet 50 mg * 12 е "M01AE03 - кетопрофен (ketoprofen)" която взаимодейства с "L01BB06 - клофарабин (clofarabine)" по следният начин:

Да се избягва: едновременното приложение с лекарства, които са нефротоксични може да понижи клирънса на клофарабин (clofarabine), който се елиминира основно чрез бъбречна екскреция и да потенцира риска от бъбречна токсичност, свързана с употребата на клофарабин. В клинични изпитвания за клофарабин, повишение на креатинина до степен 3 или 4 се наблюдава при 8% от пациентите, и остра бъбречна недостатъчност е докладвана при 3% от случаите.

Нестероидните противовъзпалителни средства (НСПВС) също могат да се отразят неблагоприятно на бъбреците, особено когато се прилагат във високи дози или за продължителен период от време. При продължително използване, са докладвани повишение на серумния креатинин и урея в кръвта, тубулна некроза, гломерулит, бъбречна папиларна некроза, остър интерстициален нефрит, нефротичен синдром и бъбречна недостатъчност. При пациенти с преренални фактори за бъбречна недостатъчност, чиято бъбречна перфузия може да зависи от функцията на простагландините, НСПВС могат да предизвикат явна бъбречна декомпенсация чрез дозозависимо инхибиране на синтеза на простагландини. Пациентите с най-голям риск са пациенти с нарушена бъбречна функция, сърдечна недостатъчност, чернодробна дисфункция или съществена натриева и/или хиповолемия (например поради диуретици).

Черният дроб е известен целеви орган, чувствителен на токсичноста от клофарабин и едновременната употреба с медикаменти, за които е известно, че предизвикват хепатотоксичност може да усили риска от увреждане на черния дроб. В клинични проучвания за клофарабин, се наблюдава повишение до степен 3 или 4 на аспартат аминотрансфераза (AST) и аланин аминотрансфераза (ALT) при 36% и 44% от пациентите, докато при 13 % от тях се наблюдава 3 или 4 степен на повишение на билирубина. По-голямата част от повишението на хепатобилиарните ензими настъпва в рамките на 10 дни от приложението на клофарабин и се връща към 2 степен в рамките на 15 дни. Въпреки това, някои пациенти са прекъснали лечението поради повишението на хепатобилиарните ензими.

Рядко са докладвани случаи на венооклузивна болест (при пациенти, на които преди това е направена трансплантация на хемопоетични стволови клетки и лекувани едновременно с други химиотерапевтични средства) и други тежки хепатотоксични случаи. Нестероидните противовъзпалителни средства могат да повлияят неблагоприятно на черния дроб. При 15% от пациентите лекувани с НСПВС, се наблюдава гранично повишение на серумните трансаминази, LDH, и на алкалната фосфатаза. При продължаване на лечението, тези аномалии могат да прогресират, да останат непроменени или да регресират.

В клинични изпитвания, при близо 1% от пациентите се наблюдава значително повишаване на чернодробните ензими над 3 пъти над горната граница на нормата. Докладвани са редки случаи на тежка хепатотоксичност, включително некроза на черния дроб, чернодробна недостатъчност, жълтеница и фатален фулминантен хепатит. Някои нестероидни противовъзпалителни средства като бромфенак, нимезулид и лумиракоксиб са изтеглени от пазара, или никога не са пуснати на пазара, поради тежка хепатотоксичност.

Приложение: ако е възможно, лекарства, които са потенциално нефротоксични включително НСПВС трябва да се избягват за първите 5 дни от приложението на клофарабин. Тъй като НСПВС са потенциално хепатотоксични, може да е уместно да се избегнат напълно при някои пациенти по време на терапия с клофарабин. Ако е необходима употребата на НСПВС, ибупрофен има най-висок профил на безопасност за черния дроб, докато диклофенак и сулиндак са свързани с по-висока честота на увреждане на черния дроб.

Пациентите, лекувани с клофарабин трябва да потърсят медицинска помощ, ако изпитват потенциални признаци и симптоми на хепатотоксичност като треска, обрив, сърбеж, анорексия, гадене, повръщане, умора, неразположение, болка в горната дясна част тялото, потъмняване на урината, обезцветяване на изпражненията и жълтеница. Бъбречната и чернодробната функция трябва да бъдат проследявани преди и по време на първите 5 дни от приложението на клофарабин. Ако се отбелязват съществени (например, степен 3 или по-висока) увеличения на креатинина или билирубина, трябва да се прекрати приложението на клофарабин, докато пациентът се стабилизира и органната функция се възстанови до изходно ниво, като приложението на клофарабин може да се възобнови, обикновено с 25% намаляване на дозата.