Взаимодействие на ЛИСАМЕТИЛ прах и разтворител за инжекционен разтвор 40 мг 2 мл * 1, LISAMETHYLE 40 mg powder and solvent for solution for injection * 1 с L04AX02 - талидомид (thalidomide)

Това взаимодействие е силно клинично значимо. Избягвайте комбинациите! Рискът от взаимодействието за вашето здраве е много голям.

Една от активните съставки на ЛИСАМЕТИЛ прах и разтворител за инжекционен разтвор 40 мг 2 мл * 1, LISAMETHYLE 40 mg powder and solvent for solution for injection * 1 е "H02AB04 - метилпреднизолон (methylprednisolone)" която взаимодейства с "L04AX02 - талидомид (thalidomide)" по следният начин:

Мониториране отблизо: едновременното прилагане на талидомид (thalidomide) с глюкокортикоиди и/или антинеопластични препарати при лечение на злокачествено заболяване може да увеличи риска от тромбоемболизъм. Самостоятелното прилагане на талидомид е било свързвано с развитие на дълбока венозна тромбоза (ДВТ).

В едно проучване на 100 пациенти, приемащи индукционна химиотерапия (комбинация от дексаметазон, винкристин, доксорубицин, циклофосфамид, етопозид и цисплатин) за лечение на мултиплен миелом, прибавянето на талидомид било свързано с увеличена честота на ДВТ, в сравнение с прилагането на химиотерапия без талидомид (28% срещу 4%). Прилагането на талидомид било безопасно възобновено при 75% от пациентите, след започване на адекватна антикоагулантна терапия.

В едно друго проучване, 9 от 21 (43%) пациенти с метастатичен бъбречноклетъчен карцином, приемащи гемцитабин, 5-флуороурацил и талидомид, развили венозен тромбоемболизъм, включително един случай на фатален сърдечен арест. Тази честота е значително по-висока от 3-те% наблюдавани в една група от 125 пациента, лекувани преди това със същия режим от гемцитабин и флуорорацил, но без талидомид.

Едно друго проучване открило значителна връзка между ДВТ и експозиция на доксирубицин при пациенти, получаващи талидомид. Конкретно, 31 от 192 (16%) пациенти с мултиплен миелом, лекувани с дексаметазон, талидомид, цисплатин, доксорубицин, циклофосфамид и етопозид, развили ДВТ, докато само един от 40 (2,5%) пациенти, лекувани с подобна комбинация, но без доксорубицин, развили такава ДВТ. Времето за развитие на ДВТ е било значително намалено при експозиция на доксорубицин.

В един обобщен анализ на 39 проспективно мониторирани клинични проучвания, включващи 1784 пациенти, лекувани с талидомид, честотата на тромбоемболизъм била 5%, когато талидомид бил използван самостоятелно, 13% при използване с кортикостероиди и 17% при прилагане на комбинирана химиотерапия.

Приложение: мониториране отблизо за ДВТ е препоръчително при пациенти, които се нуждаят от терапия с талидомид в комбинация с глюкокортикоиди и/или цитотоксични агенти. Ограничени данни предполагат, че профилактичното прилагане на антикоагулационна терапия с нискомолекулни хепарини е ефективно и може да бъде подходящо, ако няма противопоказания за това. Ниски дози варфарин (1 мг/ден) като цяло не успяват да покажат значителен протективен ефект, въпреки че прилагането на цели дози от антикоагуланта е показало ефективност.

Употреба на аспирин може да се има предвид. Пациентите трябва да бъдат посъветвани да потърсят медицинска помощ, ако изпитат симптоми, които биха могли да оказват тромбоемболизъм като болка в гърдите, задух, внезапна загуба на зрение, болка, зачервяване или подуване на крайник.