Взаимодействие на КОНВУЛЕКС инжекционен разтвор/инфузионен разтвор 100 мг / мл 5 мл * 5, CONVULEX 100 mg/ml solution for injection/infusion 100 мг / мл 5 мл * 5 с N03AX09 - ламотригин (lamotrigine)

Това взаимодействие е силно клинично значимо. Избягвайте комбинациите! Рискът от взаимодействието за вашето здраве е много голям.

Една от активните съставки на КОНВУЛЕКС инжекционен разтвор/инфузионен разтвор 100 мг / мл 5 мл * 5, CONVULEX 100 mg/ml solution for injection/infusion 100 мг / мл 5 мл * 5 е "N03AG01 - валпроева киселина (valproic acid)" която взаимодейства с "N03AX09 - ламотригин (lamotrigine)" по следният начин:

Коригиране на дозата: едновременното приложение с валпроева киселина (valproic acid), може значително да повиши плазмените концентрации на ламотрижин (lamotrigine) и риска от потенциално опасни и животозастрашаващи обриви, предизвикани от ламотрижин, включително синдром на Стивънс-Джонсън (Stevens-Johnson) и токсична епидермална некролиза. Докладвани са също тежък тремор и атаксия. Механизмът на действие е чрез конкурентно инхибиране на глюкуронирането на ламотрижин от валпроевата киселина. Фармакокинетичните данни показват, че валпроева киселина може повече от два пъти да удължи елиминационния полуживот на ламотрижин, независимо дали се прилага с или без ензим-индуциращи антиепилептични лекарства (EIAEDs) като карбамазепин (carbamazepine), фенитоин (phenytoin) и фенобарбитал (phenobarbital).

При проучване с осем пациенти, лекувани с ламотрижин, половината от които също са приемали ензим-индуциращи антиепилептични лекарства (EIAEDs), приема на валпроева киселина в доза 200 мг/ден и 1000 мг/ден (всяка от дозите в продължение на 3 седмици), е довело до увеличаване на площта под кривата на плазмената концентрация-време (AUC) на коригираната доза ламотрижин със средно 84% и 160% съответно. Полуживотът на ламотрижин се е повишил със средно 37% и 150%.

Допълнителни или синергични фармакодинамични ефекти могат да допринесат за появата на това взаимодействие, което някои изследователи считат, че играе роля при някои пациенти за засилената антиепилептична ефикасността извън тази, постигната от обикновеното увеличаване на плазмените нива на ламотрижин. Ламотрижин вероятно притежава незначителен до слаб ефект върху фармакокинетиката на валпроевата киселина.

Приложение: когато се прилага едновременно с валпроева киселина, дозата на ламотрижин трябва да бъде половината от необходимата, при липсата на валпроева киселина.

Пациентите трябва незабавно да уведомяват лекуващия си лекар, ако получат ранни прояви на свръхчувствителност, като треска, ангиоедем и лимфаденопатия, дори ако все още липсва обрив. Приема на ламотрижин трябва да се преустанови веднага, когато не може да се установи друга причина за появата на тези симптоми. По същия начин, приема на ламотрижин трябва да се спре при първите признаци на обрив, освен ако появата му не е свързана с приема на лекарството.