Взаимодействие на ИЗОКОР инжекционен / инфузионен разтвор 5 мг 2 мл * 10 СОФАРМА, ISOCOR solution for injection/infusion 5 mg 2 ml * 10 SOPHARMA с B01AE07 - дабигатран етексилат (dabigatran etexilate)

Това взаимодействие е умерено клинично значимо. При възможност избягвайте комбинациите! Изключение са случаите, когато се налага лечение поради специфични нужди.

Една от активните съставки на ИЗОКОР инжекционен / инфузионен разтвор 5 мг 2 мл * 10 СОФАРМА, ISOCOR solution for injection/infusion 5 mg 2 ml * 10 SOPHARMA е "C08DA01 - верапамил (verapamil)" която взаимодейства с "B01AE07 - дабигатран етексилат (dabigatran etexilate)" по следният начин:

Мониториране: едновременното прилагане с мощни инхибитори Р-гликопротеин, като верапамил (verapamil), може значително да увеличи бионаличността на дабигатран (dabigatran), след перорална доза на дабигатран етексилат, който е субстрат на ефлуксния транспортер.

Когато дабигатран етексилат 150 мг бил приложен едновременно с перорален верапамил, пиковата плазмена концентрация и системната експозиция на дабигатран се увеличили, но степента на увеличение варирала в зависимост от лекарствената форма на верапамил и времето на прилагането. Конкретно, пиковата плазмена концентрация на дабигатран и системанат експозиция се увеличили приблизително 2,8 и 2,5 пъти, респективно, когато единична доза верапамил (форма с незабавно освобождаване) била приложена един час преди прилагане на дабигатран етексилат.

фектът бил по-слаб с форми на верапамил със забавено освобождаване, които увеличават максималната плазмена концентрация на дабигатран с около 90% и системната експозиция с около 70%. Прилагането на множествени дози верапамил (120 мг два пъти на ден за 3 дни) увеличило максималната плазмена концентрация на дабигатран с около 60% и системната експозиция с около 50%.

От друга страна, увеличаването на максималната плазмена концентрация и системната експозиция на дабигатран било нищожно (около 10% и 20%, респективно), когато верапамил бил приложен 2 часа след дабигатран етексилат, вероятно поради факта, че абсорбцията на дабигатран е завършила след 2 часа. Във фаза 3 на клинично проучване на дабигатран етексилат за превенция на инсулт и системна емболия, при пациенти с предсърдно мъждене, никакви значими промени в минималната плазмена концентрация на дабигатран не били наблюдавани при пациенти, получаващи верапамил.

Средногодишните честоти на голямо кървене при пациенти, които са използвали верапамил поне веднъж с варфарин, дабигатран етексилат 110 мг два пъти дневно или 150 мг два пъти на ден, било докладвани със стойности от 3,33%, 3,09% и 3,9%, респективно. Не са налични фармакологични данни за дабигатран, по време на парентерална употреба на верапамил. Въпреки това, основавайки се на известния механизъм на взаимодействие, не се очакват никакви значими взаимодействия.

Приложение: препоръчва се повишено внимание, ако дабигатран етексилат се използва в комбинация с верапамил. Не се препоръчва коригиране на дозите, когато дабигатран етексилат се използва за превенция на инсулт или системна емболия при пациенти с предсърдно мъждене.

Въпреки това, някои експерти препоръчват понижаване дозите на дабигатран етексилат до 150 мг дневно (при норма от 220 мг дневно), когато се използва за превенция на венозни тромбоемболични инциденти, след тежки ортопедични операции, въпреки че това не е препоръчана индикация от американската администрация по храните и лекарствата. При пациенти с умерено бъбречно увреждане, допълнително понижаване на дозите до 75 мг дневно може да се има предвид, при едновременното прилагане на верапамил.

За да се намали степента на взаимодействие, дабигатран етексилат трябва да се прилага поне 2 часа преди верапамил, при пациенти, получаващи тази комбинация. В допълнение, пациентите трябва да бъдат наблюдавани отблизо за развитие на анемия и усложнения от кървене.