Взаимодействие на ХЛОФАЗОЛИН инжекционен разтвор 150 мкг / мл 1 мл * 10 СОФАРМА, CHLOPHAZOLIN solution for injection 1 ml. SOPHARMA с N06BA04 - метилфенидат (methylphenidate)

Това взаимодействие е умерено клинично значимо. При възможност избягвайте комбинациите! Изключение са случаите, когато се налага лечение поради специфични нужди.

Една от активните съставки на ХЛОФАЗОЛИН инжекционен разтвор 150 мкг / мл 1 мл * 10 СОФАРМА, CHLOPHAZOLIN solution for injection 1 ml. SOPHARMA е "C02AC01 - клонидин (clonidine)" която взаимодейства с "N06BA04 - метилфенидат (methylphenidate)" по следният начин:

Мониторинг: според производителя, при едновременната употреба на метилфенидат (methylphenidate) с клонидин (clonidine) са докладвани сериозно нежелани лекарствени реакции. Механизмът на взаимодействие не е известен и не е установена причинно-следствена връзка. Използването на клонидин, с или без метилфенидат, е била свързана с редки случаи на внезапна смърт и кардиотоксичност, включително синусова брадикардия и сърдечен блок.

Електрокардиографски (ЕКГ) аномалии също са доказани при пациенти, лекувани с клонидин, дори и при ниски дози. Някои изследователи предполагат, че тези открития могат да повлияят върху фармакологичните ефекти на лекарството, а не на кардиотоксичните ефекти.

Въпреки че, съществуването на метилфенидат-клонидин взаимодействие е съмнително, е възможно комбинацията им да е по-опасна от колкото приложението на лекарства поотделно, по отношение на спиране на лекарството.

Конкретно, метилфенидат може да изостри ребаунд-ефекта при хипертония и хипераднергично състояние, свързани с рязко изключване на клонидин. Изключването на метилфенидат може да влоши брадикардия и хипотония, свързана с използването на клонидин.

Приложения: не е установена безопасността на употребата на метилфенидат (рацемат) или дексметилфенидат (фармакологично по-активен г-енантиомер) в комбинация с клонидин или други централно действащи алфа-2 агонисти. Пациенти лекувани с алфа-2 агонисти самостоятелно или в комбинация с метилфенидат, или дексметилфенидат, трябва имат включени сърдечно-съдов статус и история на заболяването. Жизнените показатели, като пулс и кръвно налягане, трябва да бъдат проследявани преди и по време на лечението. Рутинната употреба на ЕКГ при пациенти, лекувани за поведенчески разстройства, е спорена, тъй като не са налични сигурни заключения, посочващи действителния риск от внезапна смърт.

Въпреки това, ЕКГ мониторирането може да е подходящо в случаи на съпътстващо сърдечно заболяване или необичайна находка при физикалния преглед. Пациентите трябва да бъдат посъветвани да не спират рязко алфа-2 агонисти, метилфенидат или дексметилфенидат след продължителна употреба, освен ако лекарят не е посочил друго.