Взаимодействие на ДИГОКСИН инжекционен/инфузионен разтвор 0.25 мг/мл 2 мл * 10 СОФАРМА, DIGOXIN solution for injection/infusion 0.25 mg/ml 2 ml * 10 SOPHARMA с B01AC24 - тикагрелор (ticagrelor)

Това взаимодействие е умерено клинично значимо. При възможност избягвайте комбинациите! Изключение са случаите, когато се налага лечение поради специфични нужди.

Една от активните съставки на ДИГОКСИН инжекционен/инфузионен разтвор 0.25 мг/мл 2 мл * 10 СОФАРМА, DIGOXIN solution for injection/infusion 0.25 mg/ml 2 ml * 10 SOPHARMA е "C01AA05 - дигоксин (digoxin)" която взаимодейства с "B01AC24 - тикагрелор (ticagrelor)" по следният начин:

Мониториране: едновременното прилагане с тикагрелор (ticagrelor) може да увеличи плазмените концентрации на дигоксин (digoxin). Предложеният механизъм се състои в намален клирънс на дигоксин, поради инхибиране на Р-гликопротеин-медиираната бъбречна тубулна секреция от тикагрелор.

При субекти от едно проучване, прилагането на дигоксин в комбинация с тикагрелор увеличило средната пикова плазмена концентрация, системната експозиция и минималната плазмена концентрация на дигоксин със 75%, 28% и 30%, респективно. Дигоксин нямал значителен ефект върху максималната плазмена концентрация и системната експозиция на тикагрелор или неговия активен метаболит.
Камерни паузи и брадикардия, повечето асимптоматични, са били наблюдавани в клинични проучвания с тикагрелор.

Теоретично, рискът от симптоматична брадикардия може да бъде увеличен, при едновременната употреба на други препарати, за които се знае, че предизвикват брадикардия, като дигоксин. Въпреки това, в едно голямо, рандомизирано двойно-сляпо проучване на ефикасността и безопасността в сравнение с клопидогрел, при пациенти с остри коронарни синдроми, никакви доказателства за клинични значими странични взаимодействия не били наблюдавани, при едновременното прилагане с едно или друго лекарство, за които се знае, че предизвикват брадикардия, включително бета-блокери (96%), дилтиазем и верапамил (33%) и дигоксин (4%).

Приложение: препоръчва се повишено внимание, ако дигоксин трябва да се използва в комбинация с тикагрелор. Фармакологичният отговор и серумните нива на дигоксин трябва да бъдат мониторирани отблизо, когато тикагрелор се прибавя или премахва от терапията, и дозите на дигоксин да бъдат съответно коригирани, ако е необходимо.

Пациентите трябва да бъдат посъветвани да уведомят своя лекар, ако изпитат потенциални признаци и симптоми на дигоксинова токсичност, като гадене, повръщане, анорексия, зрителни смущения, забавен пулс или неравномерен пулс.