Взаимодействие на ДИГОКСИН инжекционен/инфузионен разтвор 0.25 мг/мл 2 мл * 10 СОФАРМА, DIGOXIN solution for injection/infusion 0.25 mg/ml 2 ml * 10 SOPHARMA с J05AE11 - телапревир (telaprevir)

Това взаимодействие е умерено клинично значимо. При възможност избягвайте комбинациите! Изключение са случаите, когато се налага лечение поради специфични нужди.

Една от активните съставки на ДИГОКСИН инжекционен/инфузионен разтвор 0.25 мг/мл 2 мл * 10 СОФАРМА, DIGOXIN solution for injection/infusion 0.25 mg/ml 2 ml * 10 SOPHARMA е "C01AA05 - дигоксин (digoxin)" която взаимодейства с "J05AE11 - телапревир (telaprevir)" по следният начин:

Мониториране: едновременното прилагане с протеазните инхибитори на хепатит С вируса, боцепревир и телапревир, може да увеличи серумните концентрации на дигоксин (digoxin) и рискът от дигоксинова интоксикация. Предложеният механизъм се състои в намален клирънс на дигоксин, поради инхибиране на Р-гикопротеин-медиирана бъбречна тубулна секреция.

При 20 субекта от едно проучване, прилагането на единична доза дигоксин от 2 мг, по време на лечение с телапревир 750 мг на всеки 8 часа за 11 дни, увеличило пиковата плазмена концентрация и системната експозиция на дигоксин със средно 50% и 85%, респективно, в сравнение със самостоятелното прилагане на лекарството. Не са налични данни за боцепревир; въпреки това, подобно взаимодействие се очаква.

Приложение: препоръчва се повишено внимание, ако дигоксин трябва да се използва в комбинация с боцепревир или телапревир. Фармакологичният отговор и серумните нива на дигоксин трябва да бъдат мониторирани отблизо, когато хепатит С вирусен протеазен инхибитор се прибавя или премахва от терапията, и дозите на дигоксин да бъдат коригирани, ако е необходимо. Пациентите трябва да бъдат посъветвани да уведомят своя лекар, ако изпитат потенциални признаци и симотими на дигоксинова токсичност, като гадене, анорексия, зрителни смущения, забавен пулс или неравномерен пулс.