Взаимодействие на ДИГОКСИН инжекционен/инфузионен разтвор 0.25 мг/мл 2 мл * 10 СОФАРМА, DIGOXIN solution for injection/infusion 0.25 mg/ml 2 ml * 10 SOPHARMA с N03AX18 - лакозамид (lacosamide)

Това взаимодействие е умерено клинично значимо. При възможност избягвайте комбинациите! Изключение са случаите, когато се налага лечение поради специфични нужди.

Една от активните съставки на ДИГОКСИН инжекционен/инфузионен разтвор 0.25 мг/мл 2 мл * 10 СОФАРМА, DIGOXIN solution for injection/infusion 0.25 mg/ml 2 ml * 10 SOPHARMA е "C01AA05 - дигоксин (digoxin)" която взаимодейства с "N03AX18 - лакозамид (lacosamide)" по следният начин:

Мониторинг: доказано е, че локазамид (lacosamide) може да е причина за удължаване на PR интервала в електрокардиограмата при някои пациенти. Теоретично едновременното приложение с други лекарствени продукти, които удължават PR интервала напр. бета-блокери, блокери на калциевите канали, дигоксин, атазанавир, мефлокин може да доведе до повишен риск от проводни нарушения и атриовентрикуларен блок.

Дозозависимо удължаване на PR интервала е било наблюдавано в клинични проучвания за лакозамид при пациенти и здрави доброволци. В клинични проучвания при пациенти с парциална епилепсия се наблюдава като страничен ефект асимптоматична първа степен на атриовентрикуларен (АV) блок при 0,4% (4/944) от пациентите, произволно подбрани да получават лакозамид и 0% (0/364) от пациентите също произволно подбрани да получават плацебо.

В клинични проучвания на пациенти с диабетна невропатия, асимптоматична първа степен на атриовентрикуларен (АV) блок се наблюдава като нежелана реакция при 0,5% (5/1023) от пациентите, лекувани с лакозамид и 0% (0/291) от пациентите, приемащи плацебо.

Приложение: препоръчва се повишено внимание, ако лакозамид се използва едновременно с други лекарства, които удължават PR интервала, особено в напреднала възраст и при пациенти, за които е известно, че имат проводни нарушения например с явна първа степен на AV блок, втора или по-висока степен на AV блок и синдром на болния синусов възел без пейсмейкър или тежко сърдечно заболяване като миокардна исхемия или сърдечна недостатъчност. ЕКГ следва да се направи при тези пациенти преди започване на лечение с лакозамид, и след титриране до достигане на стабилна плазмена концентрация. Нужно е пациентите да уведомяват своя лекар, ако усетят виене на свят, замаяност, слабост или неравномерна сърдечна дейност.