Взаимодействие на ДИГОКСИН инжекционен/инфузионен разтвор 0.25 мг/мл 2 мл * 10 СОФАРМА, DIGOXIN solution for injection/infusion 0.25 mg/ml 2 ml * 10 SOPHARMA с J05AG04 - етравирин (etravirine)

Това взаимодействие е умерено клинично значимо. При възможност избягвайте комбинациите! Изключение са случаите, когато се налага лечение поради специфични нужди.

Една от активните съставки на ДИГОКСИН инжекционен/инфузионен разтвор 0.25 мг/мл 2 мл * 10 СОФАРМА, DIGOXIN solution for injection/infusion 0.25 mg/ml 2 ml * 10 SOPHARMA е "C01AA05 - дигоксин (digoxin)" която взаимодейства с "J05AG04 - етравирин (etravirine)" по следният начин:

Мониторинг: едновременното приложение на дигоксин (digoxin) и етравирин (etravirine) може да повиши серумните концентрации на дигоксин. Механизмът не е известен, но може да включва инхибиране на Р-гликопротеин медиирания транспорт от етравирин.

Приложение: при едновременна употреба на дигоксин и етравирин се препоръчва повишено внимание и наблюдение на серумните нива на дигоксин. При пациенти, приемащи етравирин се препоръчва най-ниската доза на дигоксин, при започване на лечение с дигоксин.

При пациенти, които са лекувани с дигоксин, не е необходима корекция на дозата при включване на етравирин в терапия. Трябва да се проследява нивото на дигоксин в плазмата и при необходимост дозата се титрира. Пациентите се съветват да уведомяват своя лекар, при появата на признаци и симптоми на възможна дигоксинова токсичност, като гадене, анорексия, нарушения на зрението, забавен или неравномерен сърдечен ритъм.