Взаимодействие на ДИГОКСИН инжекционен/инфузионен разтвор 0.25 мг/мл 2 мл * 10 СОФАРМА, DIGOXIN solution for injection/infusion 0.25 mg/ml 2 ml * 10 SOPHARMA с J05AE06 - лопинавир (lopinavir)

Това взаимодействие е умерено клинично значимо. При възможност избягвайте комбинациите! Изключение са случаите, когато се налага лечение поради специфични нужди.

Една от активните съставки на ДИГОКСИН инжекционен/инфузионен разтвор 0.25 мг/мл 2 мл * 10 СОФАРМА, DIGOXIN solution for injection/infusion 0.25 mg/ml 2 ml * 10 SOPHARMA е "C01AA05 - дигоксин (digoxin)" която взаимодейства с "J05AE06 - лопинавир (lopinavir)" по следният начин:

Мониторинг: доказано е, че лопинавир (lopinavir) в комбинация с ритонавир (ritonavir) води до удължаване на PR интервала на електрокардиограмата при някои пациенти. Теоретично едновременното приложение с други лекарствени продукти, които удължават PR интервала напр. бета-блокери, блокери на калциевите канали, атазанавир, дигоксин, лакозамид, мефлокин, може да доведе до адитивни ефекти и повишен риск от проводни нарушения и атриовентрикуларен блок.

В проучване с 39 здрави възрастни, които са приемали лопинавир-ритонавир в терапевтична доза от 400 мг-100 мг два пъти дневно и супратерапевтична доза от 800 мг-200 мг два пъти дневно, средните промени от изходното ниво в интервала PR варират от 11.6 до 24.4 мсек, 12 часа след приложението на дозата на 3-ия ден от проучването. В този момент, експозицията е била приблизително 1,5 и съответно 3 пъти по-висока, от тези, които са приемали препоръчваните веднъж дневно или два пъти дневно дози на лопинавир-ритонавир за постигане на стабилни плазмени концентрации. След корекция на изходното ниво, максималната средна разлика от плацебо в интервала PR е 24,9 мсек за по-ниската доза и 31,9 мсек за по-високата доза. Максималният наблюдаван PR интервал е 286 милисекунди и не са наблюдавани втора или трета степен на сърдечен блок.

Има постмаркетингови съобщения за асимптоматично удължаване на PR интервала при някои пациенти, приемащи комбинирана антиретровирусна терапия, съдържаща лопинавир-ритонавир. Втора и трета степен на атриовентрикуларен блок, са наблюдавани рядко при пациенти с настоящо структурно сърдечно заболяване или със съществуващи преди системни проводни нарушения, както и при пациенти, лекувани с лопинавир-ритонавир и с други лекарства, за които е известно, че удължават PR интервала.

Приложение: препоръчва се повишено внимание, ако лопинавир-ритонавир се използват едновременно с други лекарствени продукти, които удължават PR интервала, особено тези, които се метаболизират от CYP450 3A4 например блокери на калциевите канали, защото лопинавир-ритонавир е мощен инхибитор на изоензима. Хора в напреднала възраст, както и пациенти с подлежащо структурно сърдечно заболяване, с предварително съществуващи системни проводни нарушения, исхемична болест на сърцето или кардиомиопатии могат да бъдат изложени на повишен риск от развитие на сърдечни смущения в проводимостта и атриовентрикуларен блок, свързани с използването на лопинавир-ритонавир. Пациентите трябва да бъдат съветвани да уведомяват своя лекар, ако усетят виене на свят, замаяност, слабост или неравномерна сърдечна дейност.