Взаимодействие на ДИГОКСИН инжекционен/инфузионен разтвор 0.25 мг/мл 2 мл * 10 СОФАРМА, DIGOXIN solution for injection/infusion 0.25 mg/ml 2 ml * 10 SOPHARMA с J05AE03 - ритонавир (ritonavir)

Това взаимодействие е умерено клинично значимо. При възможност избягвайте комбинациите! Изключение са случаите, когато се налага лечение поради специфични нужди.

Една от активните съставки на ДИГОКСИН инжекционен/инфузионен разтвор 0.25 мг/мл 2 мл * 10 СОФАРМА, DIGOXIN solution for injection/infusion 0.25 mg/ml 2 ml * 10 SOPHARMA е "C01AA05 - дигоксин (digoxin)" която взаимодейства с "J05AE03 - ритонавир (ritonavir)" по следният начин:

Мониториране: едновременното прилагане с ритонавир (ritonavir) може да увеличи серумните концентрации на дигоксин (digoxin) и риска от дигоксинова токсичност. Предложеният механизъм се състои в намален клирънс на дигоксин, поради инхибиране от ритонавир на р-гликопротеин-медиираната бъбречна тубулна секреция.

При 12 здрави доброволци, предшестващо лечение с ритонавир (300 мг перорално два пъти на ден) за 3 дни, увеличило системната експозиция и обема на разпределение на дигоксин (0,5 мг единична интравенозна доза) с 86% и 77%, респективно, в сравнение с плацебо. Небъбречния и бъбречния клирънс на дигоксин се понижили с 48% и 35%, респективно, докато плазменият терминален полуживот се увеличил със 156%.

В един изолиран доклад, 61-годишна жена със стабилен терапевтичен режим с дигоксин (0,25 мг/ден), варфарин, аерозолен пентамидин, ламивудин, ставудин и индинавир, развила дигоксинова токсичност (7,2 nmol/L) 3 дни след прибавянето на ритонавир 200 мг по два пъти на ден към нейния терапевтичен режим. Пациентът изпитал гадене и повръщане, и приемът на дигоксин бил окончателно преустановен, без последствия.

Приложение: препоръчва се повишено внимание, ако дигоксин трябва да се използва в комбинация с ритонавир. Фармакологичният отговор и серумните концентрации на дигоксин трябва да бъдат мониторирани по-отблизо, когато ритонавир се прибавя или премахва от терапията, и дозите на дигоксин да бъдат съответно коригирани.

Пациентите трябва да бъдат посъветвани да уведомят своя лекар, ако изпитат потенциални признаци и симптоми на дигоксинова токсичност, като гадене, анорексия, зрителни смущения, забавен пулс или неравномерен сърдечен ритъм.