Взаимодействие на ДИГОКСИН инжекционен/инфузионен разтвор 0.25 мг/мл 2 мл * 10 СОФАРМА, DIGOXIN solution for injection/infusion 0.25 mg/ml 2 ml * 10 SOPHARMA с J02AC02 - итраконазол (itraconazole)

Това взаимодействие е умерено клинично значимо. При възможност избягвайте комбинациите! Изключение са случаите, когато се налага лечение поради специфични нужди.

Една от активните съставки на ДИГОКСИН инжекционен/инфузионен разтвор 0.25 мг/мл 2 мл * 10 СОФАРМА, DIGOXIN solution for injection/infusion 0.25 mg/ml 2 ml * 10 SOPHARMA е "C01AA05 - дигоксин (digoxin)" която взаимодейства с "J02AC02 - итраконазол (itraconazole)" по следният начин:

Мониториране: едновременното прилагане на итраконазол (itraconazole) или кетоконазол (ketoconazole) и дигоксин (digoxin) може да доведе до увеличени плазмени концентрации на дигоксин. Две- до четирикратно увеличение в концентрациите на дигоксин е било докладвано след започване прием на итраконазол. В някои случаи е настъпила токсичност, най-често с начало 9-13 дена след началото на терапия с азолови агенти. Точният механизъм на взаимодействието е неизвестен, но може да бъде свързан с азолово инхибиране на Р-гликопротеиновия транспорт на дигоксин, което води до намален бъбречен клирънс.

Приложение: повишено внимание е препоръчително при едновременното прилагане на лекарствата. Серумните нива на дигоксин трябва да бъдат проверявани често и дозите съответно коригирани, особено след започване или прекратяване приема на противогъбичния препарат, при пациенти със стабилизиран дигоксинов режим. Пациентите трябва да бъдат посъветвани да уведомят своя лекар, ако изпитат признаци на дигоксинова интоксикация, като гадене, безапетитие, зрителни смущения, забавен пулс или неравномерен пулс.