Взаимодействие на ДИГОКСИН инжекционен/инфузионен разтвор 0.25 мг/мл 2 мл * 10 СОФАРМА, DIGOXIN solution for injection/infusion 0.25 mg/ml 2 ml * 10 SOPHARMA с C01EB18 - ранолазин (ranolazine)

Това взаимодействие е умерено клинично значимо. При възможност избягвайте комбинациите! Изключение са случаите, когато се налага лечение поради специфични нужди.

Една от активните съставки на ДИГОКСИН инжекционен/инфузионен разтвор 0.25 мг/мл 2 мл * 10 СОФАРМА, DIGOXIN solution for injection/infusion 0.25 mg/ml 2 ml * 10 SOPHARMA е "C01AA05 - дигоксин (digoxin)" която взаимодейства с "C01EB18 - ранолазин (ranolazine)" по следният начин:

Коригиране на дозата: едновременното приложение с ранолазин (ranolazine) може да повиши плазмените концентрации на дигоксин (digoxin). Механизмът на действие е чрез ранолазиново инхибиране на Р-гликопротеин медиирания ефлукс на дигоксин в червата.

При здрави доброволци, едновременното приложение на ранолазин (в доза 1000 мг два пъти дневно) и дигоксин (в доза 0,125 мг веднъж дневно) води до 1,5-кратно увеличение на плазмените концентрации на дигоксин. За разлика, дигоксина не повишава плазмените концентрации на ранолазин, който също е субстрат на Р-гликопротеин.

Приложение: може да се наложи корекция на дозата на дигоксин по време на едновременно му приложение с ранолазин. Фармакологичният отговор и серумните нива на дигоксин трябва да се следят по-внимателно, когато ранолазин се добавя или се спира терапията с него, и да се коригира дозата на дигоксин. Пациентите трябва да уведомяват лекуващия си лекар, ако се появят признаци и симптоми на дигоксинова токсичност, като неритмична сърдечна дейност, забавен пулс, гадене, анорексия, или промени в зрението.