Взаимодействие на ГЕНТАМИЦИН инжекционен разтвор 40 мг/мл 2 мл * 10 СОФАРМА, GENTAMICIN solution for injectioin 40 mg/ml 2 ml * 10 SOPHARMA с M03AA04 - диметилтубокурарин (dimethyltubocurarine)

Това взаимодействие е умерено клинично значимо. При възможност избягвайте комбинациите! Изключение са случаите, когато се налага лечение поради специфични нужди.

Една от активните съставки на ГЕНТАМИЦИН инжекционен разтвор 40 мг/мл 2 мл * 10 СОФАРМА, GENTAMICIN solution for injectioin 40 mg/ml 2 ml * 10 SOPHARMA е "J01GB03 - гентамицин (gentamicin)" която взаимодейства с "M03AA04 - диметилтубокурарин (dimethyltubocurarine)" по следният начин:

Мониторинг: аминогликозидните антибиотици притежават нервно-мускулна блокираща активност, която може да бъде насложена с тази на деполяризиращите и недеполяризиращите мускулни релаксанти. Едновременното им приложение може да доведе до потенциално тежко и/или продължително потискане на дишането.

Аминогликозидните антибиотици потискат освобождаването на ацетилхолин в нервно-мускулни плочица, чрез повлияване на калциевия приток. Те също намаляват чувствителността на постсинаптичнита мембрана за ацетилхолин. Взаимодействието е наблюдавано при различните начини на приложение на аминогликозидните антибиотици, включително перорално, интрамускулно, интравенозно, интраперитонеално, чрез хранопровода, интралуменно, вътрекожно, и в подкожна гънка. Докладвани са парализа на дишането и смърт. Пациентите с повишен риск включват тези с бъбречно увреждане и/или хипокалциемия (ниска конц. на калций).

Приложение: локално прилаганите аминогликозиди могат да се абсорбират в системното кръвообращение и при определени обстоятелства би могла да възникне значителна абсорбция (например, прилагането върху изгаряния или наранена кожа; използването на големи количества или върху големи площи за по-продължителен период от време).

Лекарите трябва да са наясно за потенциално взаимодействие, ако невромускулни блокери се използват при пациенти, които са били лекувани продължително с актуални аминогликозиди. Жизнените показатели трябва да бъдат внимателно наблюдавани и в случай на спиране на дишането трябва да има готовност за апаратна вентилация. Лечението с холинестеразни инхибитори и калций невинаги може да бъде ефективно при възстановяване на нервно-мускулната блокада, причинена от тези лекарства.