Взаимодействие на НИВАЛИН инжекционен разтвор 2.5 мг 1 мл * 10 СОФАРМА, NIVALIN solution for injection 2,5 mg 1 ml * 10 SOPHARMA с A02BA02 - ранитидин (ranitidine)

Това взаимодействие е умерено клинично значимо. При възможност избягвайте комбинациите! Изключение са случаите, когато се налага лечение поради специфични нужди.

Една от активните съставки на НИВАЛИН инжекционен разтвор 2.5 мг 1 мл * 10 СОФАРМА, NIVALIN solution for injection 2,5 mg 1 ml * 10 SOPHARMA е "N06DA04 - галантамин (galantamine)" която взаимодейства с "A02BA02 - ранитидин (ranitidine)" по следният начин:

Да се избягва: Поради противоположните си ефекти агенти, които притежават антихолинергична активност (например, седативни антихистамини, спазмолитици, невролептици, фенотиазини, скелетни мускулни релаксанти, трициклични антидепресанти, клас IA антиаритмични средства особено дизопирамид, карбамазепин, циметидин, ранитидин) могат да негативират малките фармакологични ползи от ацетилхолинестеразните инхибитори при лечението на деменция. Тези средства могат да повлияят неблагоприятно на пациенти в старческа възраст. Клинично значимите промени в психичния статус, свързани с антихолинергични средства могат да варират от леки когнитивни увреждания до делириум, като пациенти с болестта на Алцхаймер и други деменции са много чувствителни.

Приложения: Лекарства, които притежават антихолинергична активност по принцип трябва да се избягват при пациенти с болестта на Алцхаймер или други когнитивни нарушения, независимо от това дали те получават инхибитор на ацетилхолинестеразата. За пациенти, които се нуждаят от лечение, за да се противодейства на неблагоприятните ефекти при терапията с инхибитор на ацетилхолинестеразата инхибитор (напр., стомашно-чревна непоносимост, уринарни проблеми), трябва да се използва агент без антихолинергични свойства, когато е възможно. В противен случай трябва да се обсъди, намаляване на дозата, по-бавно титриране, или дори прекратяване приемът на инхибитори на ацетилхолинестеразата. За пациенти, които вече получават ацетилхолинестеразни инхибитори с антихолинергични средства трябва да се направи, опит да се прекрати приемът или да се заменят с по-малко антихолинергични алтернативи. Необходимо е повишено внимание, тъй като при резкия антихолинергичен отказ са докладвани гърчове по време на лечението.