Взаимодействие на ЕСЦИТАКОН таблетки 10 мг * 28, ESCITACON tablets 10 mg * 28 с A02BC05 - езомепразол (esomeprazole)

Това взаимодействие е умерено клинично значимо. При възможност избягвайте комбинациите! Изключение са случаите, когато се налага лечение поради специфични нужди.

Една от активните съставки на ЕСЦИТАКОН таблетки 10 мг * 28, ESCITACON tablets 10 mg * 28 е "N06AB10 - есциталопрам (escitalopram)" която взаимодейства с "A02BC05 - езомепразол (esomeprazole)" по следният начин:

Езомепразол може да повиши нивата и ефектите на есциталопрам в кръвта. Възможно е повишаване на риска от развитие на странични ефекти, включително неправилен сърдечен ритъм и рядко, но сериозно състояние, наречено серотонинов синдром, което може да включва симптоми като объркване, халюцинации, гърчове, екстремни промени в кръвното налягане, учестен пулс, треска, прекомерно изпотяване, треперене, замъглено зрение, мускулни спазми или скованост, тремор, нарушена координация, стомашни спазми, гадене, повръщане и диария.

Трябва незабавно да се свържете с Вашия лекар, ако получите тези симптоми, докато приемате лекарствата. Вашият лекар може да Ви предпише алтернативи, които не взаимодействат, или може да се нуждаете от корекция на дозата или по-често наблюдение, за да използвате безопасно и двете лекарства.

Важно е да информирате Вашия лекар за всички други лекарства, които използвате, включително витамини и билки. Не спирайте употребата на никакви лекарства, без първо да се консултирате с Вашия лекар.

Мониторинг: едновременното приложение на есциталопрам (escitalopram) с инхибитори на CYP450 2C19 изоензим, може да увеличи плазмените концентрации на есциталопрам. Есциталопрам се метаболизира основно от CYP450 2C19 изоензим. Взаимодействието е проучено с омепразол, който е силен инхибитор на CYP450 2C19.

В клинично проучване на пациенти, лекувани с омепразол 30 мг веднъж дневно в продължение на 6 дни, на 5-ия ден от лечението е включена еднократна доза на есциталопрам от 20 мг, това води до увеличаване на максималната плазмена концентрация (Cmax) и системната експозиция (AUC) на есциталопрамс, съответно с около 10% и 50 %. Високите плазмени концентрации на есциталопрам могат да потенцират риска от възникване на нежелани лекарствени реакции, включително серотонинов синдром, което е рядко, но сериозно и потенциално фатално състояние. Смята се, че серотониновия синдром е резултат от хиперстимулация на 5-HT1A и 2А рецептори в мозъчния ствол.

Приложение: необходимо е повишено внимание, когато се налага употребата на есциталопрам в комбинация с CYP450 2C19 инхибитори като циметидин, езомепразол, етравирин, фелбамат, флуконазол, ланзопразол, летрозол, модафинил, омепразол, окскарбазепин, тиклопидин и вориконазол.

Трябва да се проследява внимателно фармакологичният отговор на есциталопрам, когато инхибитор на CYP450 2C19 се включват или изключват от терапията и дозата есциталопрам да се коригира, при необходимост. Това може да бъде особено важно при пациенти, лекувани с есциталопрам с дози в горния край на препоръчания дозов интервал. Пациентите трябва да бъдат наблюдавани внимателно за симптоми на серотонинов синдром, проявени по време на лечението.