Взаимодействие на НУТРИГЕН ФЕРОМИКСИН ЖЕЛЯЗО саше * 30, NUTRIGEN FEROMIXIN sachets * 30 с C02AB - Метилдопа (Methyldopa)

Това взаимодействие е умерено клинично значимо. При възможност избягвайте комбинациите! Изключение са случаите, когато се налага лечение поради специфични нужди.

Една от активните съставки на НУТРИГЕН ФЕРОМИКСИН ЖЕЛЯЗО саше * 30, NUTRIGEN FEROMIXIN sachets * 30 е "B03AA02 - железен фумарат (ferrous fumarate)" която взаимодейства с "C02AB - Метилдопа (Methyldopa)" по следният начин:

Корекция на дозовия интервал: оралната бионаличност и фармакологичните ефекти на метилдопа (methyldopa) може да бъдат намалени при едновременното им прилагане с желязо-съдържащи продукти. Предложеният механизъм включва хелация (свързване) на метилдопа с железните катиони, образувайки неразтворим комплекс, който се абсорбира (всмуква) слабо от стомашно-чревния тракт.

В едно проучване, петима пациенти с хипертония (повишено кръвно налягане), подложени на продължителна терапия с метилдопа (250 до 1500 мг дневно), имали повишено кръвно налягане след добавянето на железен сулфат (ferrous sulfate) 325 мг три пъти дневно, в продължение на 2 седмици. При трима от пациентите систолното налягане се увеличило с повече от 15 mmHg, а при двама с повече от 10 mmHg. Кръвното налягане се върнало до изходни нива в рамките на 7 дни от прекратяване приема желязото.

В 12 здрави индивиди, приема на метилдопа 500 мг с железен сулфат 325 мг или железен глюконат (ferrous gluconate) 600 мг е довело до намаляване с 88% и 79% съответно, на бъбречната екскреция на неметаболизиран (непроменен), свободен метилдопа, в сравнение със самостоятелното му прилагане.

В друго проучване, прилагането на железен сулфат едновременно с метилдопа, намалило бионаличността на метилдопа с 83%, докато приложението му един или два часа преди метилдопа намалява бионаличността, съответно с 55% и 42%.

Приложение: до наличие на допълнителна информация, пациенти, лекувани с метилдопа (methyldopa) в комбинация с желязо-съдържащи продукти трябва да бъдат посъветвани да разделят времето между приемането им колкото е възможно повече. Пациентите трябва да бъдат внимателно проследявани за променен хипертензивен ефект и дозировката на метилдопа да се увеличава, колкото е необходимо. Възможно е да се наложи избор на алтернативна антихипертензивна терапия.