Взаимодействие на ТАДАЛАКОН таблетки 20 мг * 4 ФАРМАКОНС, TADALACON 20 mg film-coated tablets * 4 PHARMACONS с C04AX02 - феноксибензамин (phenoxybenzamine)

Това взаимодействие е умерено клинично значимо. При възможност избягвайте комбинациите! Изключение са случаите, когато се налага лечение поради специфични нужди.

Една от активните съставки на ТАДАЛАКОН таблетки 20 мг * 4 ФАРМАКОНС, TADALACON 20 mg film-coated tablets * 4 PHARMACONS е "G04BE08 - тадалафил (tadalafil)" която взаимодейства с "C04AX02 - феноксибензамин (phenoxybenzamine)" по следният начин:

Коригиране на дозата: тадалафил (tadalafil) може да потенцира хипотензивния ефект на алфа блокери, и да предизвика симптоматична хипотония при някои пациенти. Тадалафил инхибира фосфодиестераза-5-медиираното разграждане на цикличен гуанозин монофосфат (цГМФ), който може да доведе до периферна вазодилатация на гладкомускулните влакна на кръвоносните съдове, която вазодилатация да се допълни към тази предизвикана от алфа-блокери.

При 18 здрави индивиди, приемащи доксазозин (doxazosin) в доза 8 мг дневно в продължение на най-малко 7 дни, приложението на тадалафил в доза 20 мг, е довело до значително увеличаване на хипотензивния ефект на доксазозин, който е алфа-1 адренергичен блокер.

При девет пациенти, лекувани с тадалафил, систоличното кръвно налягане е било по-малко от 85 mm Hg или са имали намаление от изходното ниво, повече от 30 mm Hg, в сравнение с трима такива пациенти, които са получавали плацебо. Наблюдавани са два значими нежелани странични ефекта (световъртеж и замайване), потенциално свързани с ефектите върху кръвното налягане на тадалафил, в сравнение с липсата въобще на странични ефекти при плацебо. Липсват съобщения за признаци на синкоп.

При едно клинично проучване при здрави мъже на възраст от 45 до 78 години, приложението на силодозин (silodosin) заедно с еднократна доза от 20 мг тадалафил, води до повишена честота на положителни резултати от ортостатични тестове, по време на 12-часовия период след едновременно приемане, спрямо приложението с плацебо. Не са докладвани признаци на симптоматична ортостаза или замаяност, при пациенти, получаващи силодозин с тадалафил, който е селективен алфа-1A адренергичен блокер. Не са наблюдавани значителни нежелани лекарствени реакции, свързани с понижаване на кръвното налягане, когато е прилаган при здрави индивиди, приемащи 0.4 мг веднъж дневно тамсулозин (tamsulosin), който е друг селективен алфа-1A адренергичен блокер, заедно с еднократна доза тадалафил от 10 мг или 20 мг.

Приложение: препоръчва се повишено внимание, ако тадалафил се използва в комбинация с алфа блокери. Пациентите, които демонстрират хемодинамична нестабилност само на терапия с алфа-блокер, са изложени на повишен риск от симптоматична хипотония при едновременна употреба с тадалафил. Поради това пациентите трябва да бъдат стабилизирани на алфа-блокер терапия, преди започване приема на тадалафил, а терапията с него, да се започне с най-ниската препоръчвана доза. При тези пациенти, които вече са на оптимизирана доза тадалафил, приема на алфа блокери, трябва да започне с най-ниската доза.

Клиницистите трябва да имат предвид, че безопасността на тадалафил в комбинация с алфа блокери може да бъде засегната от други променливи фактори, като вътресъдово обемно изчерпване и употребата на други антихипертензивни лекарства.

Комбинацията от тадалафил и алфа блокери не се препоръчва за лечение на доброкачествена хиперплазия на простатата (ДХП), поради липсата на данни за безопасността и ефикасността. Пациенти приемащи алфа-блокер за лечение на ДПХ, трябва да прекратят терапията, най-малко един ден преди започване на тадалафил при еднодневен режим на прием, свързан с лечение на ДПХ.