Взаимодействие на ЛИНЕЗОЛИД инфузионен разтвор 2 мг/мл 300 мл * 10 ПОЛФАРМА, LINEZOLID POLPHARMA solution for infusion 2 mg/ml 300 ml * 10 с R06AA08 - карбиноксамин (carbinoxamine)

Това взаимодействие е умерено клинично значимо. При възможност избягвайте комбинациите! Изключение са случаите, когато се налага лечение поради специфични нужди.

Една от активните съставки на ЛИНЕЗОЛИД инфузионен разтвор 2 мг/мл 300 мл * 10 ПОЛФАРМА, LINEZOLID POLPHARMA solution for infusion 2 mg/ml 300 ml * 10 е "J01XX08 - линезолид (linezolid)" която взаимодейства с "R06AA08 - карбиноксамин (carbinoxamine)" по следният начин:

Мониторинг: едновременното приложение на моноаминооксидазни инхибитори (МАО-инхибитори) и антихистамини може да доведе до допълнителни депресивни ефекти върху централната нервна система. Ограничени данни показват, че МАО-инхибиторите могат да усилят и удължат антихолинергичните ефекти на антихистамините, поради инхибиране на катехоламовото разграждането, което може да доведе до хиперстимулация на симпатиковата нервна система.

В публикуван доклад на жена, която е лекувана с фенелзин 30 мг дневно в продължение на шест месеца, развива зрителни халюцинации и раздразнителност два месеца след включване на ципрохептадин 2 мг преди лягане за лечение на аноргазмия, предизвикана от фенелзин. Халюцинациите преминават за повече от 48 часа след спиране на лекарството.

Публикуван е доклад на пациент, развил делириум със симптоми на агресия, параноя, ярки слухови и зрителни халюцинации два дни след включването на дифенхидрамин 300 мг дневно и линезолид 600 мг на всеки 12 часа. Наблюдавани са също тахикардия, много топла кожа и евентуално замъглено виждане (според доказателства за постоянното кривогледство). Заподозрени са централна антихолинергична интоксикация и допаминергична хиперактивност. Симптомите отшумяват в продължение на четири дни след изключването на дифенхидрамин, докато приема на линезолид е продължен, без последствия.

В третия доклад, пациент е развил зрителни халюцинации, свързани с объркване и дезориентация след девет дни лечение с линезолид и антихистаминова терапия, включваща дексхлорфенирамин и цетиризин за първите четири дни и хидроксизин за следващите пет години. Физикланият преглед не разкрива огнищни неврологични симптоми, миоклонус или атаксия, също така мозъчната компютърна томография (КТ) и ЕЕГ (електроенцефалография) са в нормални граници. Симптомите отзвучават два дни след изключване на линезолид.

Приложение: препоръчва се повишено внимание, когато антихистамини се предписват в комбинация с МАО-инхибитори или други медикаменти, притежаващи МАО-инхибиторна активност (напр. фуразолидон, линезолид, прокарбазин).

Пациентите се съветват да избягват опасни дейности, изискващи активна умствена дейност и двигателна координация, докато не разберат как им влияят тези лекарства, както и да уведомяват своя лекар, при поява на прекомерни или продължителни нежелани реакции от страна на централната нервна система, които пречат на нормалните ежедневни дейности.

При някои пациенти е уместно наблюдение за прояви на увеличени антихолинергични ефекти (напр. запек, задръжка на урина, повишена температура, непоносимост към топлина, замъглено зрение, обърканост, халюцинации, виене на свят, сърцебиене, аритмии, синкоп), тъй като някои популации от хора, каквито са възрастните и лицата със съпътстващо органично заболяване на мозъка, са по-чувствителни към тези ефекти и могат да бъдат податливи към развитие на антихолинергична интоксикация.