Взаимодействие на ЛИНЕЗОЛИД инфузионен разтвор 2 мг/мл 300 мл * 10 ПОЛФАРМА, LINEZOLID POLPHARMA solution for infusion 2 mg/ml 300 ml * 10 с R05DA09 - декстрометорфан (dextromethorphan)

Това взаимодействие е минимално клинично значимо. Рискът е минимален, но трябва да го имате предвид. Удачно е да се предприемат мерки за да се избегне взаимодейстието.

Една от активните съставки на ЛИНЕЗОЛИД инфузионен разтвор 2 мг/мл 300 мл * 10 ПОЛФАРМА, LINEZOLID POLPHARMA solution for infusion 2 mg/ml 300 ml * 10 е "J01XX08 - линезолид (linezolid)" която взаимодейства с "R05DA09 - декстрометорфан (dextromethorphan)" по следният начин:

Линезолид (linezolid) може да намали превръщането на декстрометорфан (dextromethorphan) в основния метаболит, декстрорфан. Клиничното значение и механизмът на взаимодействие са неизвестни.

При 14 здрави доброволци, едновременното прилагане на линезолид (600 мг перорално на всеки 12 часа за 6 дни) и декстрометорфан (20 мг перорално два пъти, разделени от 4 часа, през ден 4 и 6 от прилагане на линезолид) довело до приблизително 30% понижаване на пиковата плазмена концентрация и системната експозиция на декстрорфан, в сравнение със самостоятелното прилагане на декстрометорфан. Никакъв ефект върху фармакокинетиката на линезолид не бил наблюдаван.

Фармакодинамично, употребата на тази комбинация може да увеличи риска от серотонинов синдром, който е рядко, но сериозно и потенциално фатално състояние, което може да се дължи на хиперстимулация на мозъчните 5НТ1А рецепторите и характеризиращо се с раздразнителност, промени в съзнанието, объркване, миоклонус, атаксия, абдоминални крампи, хиперпирексия, треперене, дилатация на зениците, диафореза, хипертония и тахикардия.

По отношение на лекарствените взаимодействия, серотонинов синдром е бил докладван по-често при едновременна употреба на лекарства, които инхибират моноаминооксидаза А и такива, които инхибират обратния захват на серотонина. Тъй като линезолид е слаб инхибитор на моноаминооксидаза А и декстрометорфан е инхибитор на обратния захват на серотонина, възможно е да настъпи взаимодействие. В клиничната практика, употребата на линезолид със селективни инхибитори на обратния захват на серотонина и употребата на декстрометорфан с антидепресанти инхибитори на моноаминооксидазата са били свързани с развитие на серотонинов синдром.

Въпреки това, в проучването, не били наблюдавани промени в психическия статус (седиране) или автономната нервна система (кръвно налягане, сърдечна честота, телесна температура) по време на комбинирана терапия, в сравнение със самостоятелната употреба на линезолид или декстрометорфан. Изследователите заключили, че линезолид може да се предписва с декстрометорфан без ограничения.