Взаимодействие на СЕЛЕМИЦИН инжекционен/инфузионен разтвор 500 мг / 2 мл * 10, SELEMYCIN solution for injection/infusion 500 mg / 2 ml * 10 с M05BA04 - алендронова киселина (alendronic acid)

Това взаимодействие е умерено клинично значимо. При възможност избягвайте комбинациите! Изключение са случаите, когато се налага лечение поради специфични нужди.

Една от активните съставки на СЕЛЕМИЦИН инжекционен/инфузионен разтвор 500 мг / 2 мл * 10, SELEMYCIN solution for injection/infusion 500 mg / 2 ml * 10 е "J01GB06 - амикацин (amikacin)" която взаимодейства с "M05BA04 - алендронова киселина (alendronic acid)" по следният начин:

Мониторинг: едновременното приложение на бифосфонати (bisphosphonates) и аминогликозидните антибиотици може да увеличи рисковете за развитие на хипокалциемия и нефротоксичност, особено когато бифосфонатната се прилага интравенозно. Бифосфонатите често причиняват лека, асимптоматична хипокалциемия чрез забавящ ефект върху костната резорбция и евентуално хелация на калция в кръвта, докато аминогликозидите могат да предизвикат бъбречни тубулни увреди, в резултат на които настъпва загубата на калций и магнезий през бъбреците.

Хипомагнезиемия, от своя страна, също може да доведе до периферна резистентност към паратхормона и да наруши секреция на паратхормона, като по този начин се нарушава нормалния хемостатичен отговор към хипокалциемия. Това взаимодействие е докладвано при 62-годишен пациент с мултиплен миелом, при който се развива продължителна, тежка хипокалциемия и хипомагнезиемия след лечение с орален клодронат и нетилмицин. Електролитните нарушения са придружени от повишена серумна концентрация на креатинин и гранд мал припадъци. Приложението на бифосфонати, особено при бързо приложена интравенозна инжекция, се свързва с проявяви на нефротоксичност като влошаване на бъбречната функция и бъбречна недостатъчност.

Приложение: препоръчва се повишено внимание, когато бифосфонатите се използва при пациенти, които са лекувани наскоро или се лекуват в момента с аминогликозиди. По време на лечението и след прекратяването му, трябва да се наблюдава бъбречната функция, както и нивата на серумния калций и магнезий, тъй като загубата на калций и магнезий през бъбреците може да продължи много седмици след изключване на аминогликозидния антибиотик, като ефект от лечението с бифосфонати.

Пациентите и лекарите трябва да внимават за признаци и симптоми на клинично проявена хипокалциемия като мускулни спазми, карпопедален спазъм, ларингеален спазъм, тетания, гърчове, психични промени (раздразнителност, депресия, психоза), повишено вътречерепно налягане, оток на папилата, удължаване на QT-интервала и сърдечни аритмии. Според лекарствената листовка на интравенозните лекарствени форми на бифосфонатите памидронат и золедронова киселина, се препоръчват единични дози, които не превишават съответно 90 мг и 4 мг и продължителност на инфузията съответно не по-малка от 2 часа и 15 минути.