Взаимодействие на АМИКС ATP ЕНЕРДЖИ ОВКУСЕН ампули 25 мл * 10, AMIX ATP ENERGY FLAVOURED ampoules 25 ml * 10 с N06AB08 - флувоксамин (fluvoxamine)

Това взаимодействие е умерено клинично значимо. При възможност избягвайте комбинациите! Изключение са случаите, когато се налага лечение поради специфични нужди.

Една от активните съставки на АМИКС ATP ЕНЕРДЖИ ОВКУСЕН ампули 25 мл * 10, AMIX ATP ENERGY FLAVOURED ampoules 25 ml * 10 е "N06BC01 - кофеин (caffeine)" която взаимодейства с "N06AB08 - флувоксамин (fluvoxamine)" по следният начин:

Мониторинг: едновременното приемане с флувоксамин (fluvoxamine) може да повиши плазмените концентрации на кофеин (caffeine) в зависимост от дозата. Предполагаемият механизъм е, чрез инхибиране от флувоксамин на CYP450 1A2 изоензим, отговорен за метаболитния клирънс на кофеин. В проучване с 12 здрави доброволци, предварителното приемане на флувоксамин за 7 дни 10 мг веднъж или два пъти дневно, води до 2-кратно увеличение на средната 24-часова площ под AUC, след прилагането на единична доза от 100 мг перорално на кофеин. Когато е приложена увеличена доза на флувоксамин 25 мг веднъж или два пъти дневно в продължение на 7 дни, средната 24-часова площ под AUC се увеличава 5 пъти при еднократна доза кофеин. Пиковата плазмена концентрация Cmax на кофеина се увеличава с 40% и съответно 141%, по време на тези фази на лечение.

В друго проучване се установява, че флувоксамин 50 мг дневно в продължение на 4 дни, а след това 100 мг дневно в продължение на 8 дни намалява средната стойност на общия клирънс на еднократна 200 мг перорална доза на кофеин с 80% и увеличава неговия полуживот от 5 до 31 часа в осем здрави доброволци.

Приложение: препоръчва се повишено внимание, ако кофеинът се прилага едновременно с флувоксамин. Може да се наложи корекция на дозата при пациенти, които изпитват прекомерни странични ефекти от кофеина, като гадене, повръщане, главоболие, нервност, раздразнителност, тревожност, безпокойство, безсъние, шум в ушите, тремор и тахикардия. Може да се предприеме алтернативна употреба на инхибитор на обратното захващане на серотонина, който не оказва съществено влияние върху CYP450 1A2 дейност например циталопрам, есциталопрам, флуоксетин, пароксетин и сертралин.