Взаимодействие на ТЕНОФОВИР таблетки 245 мг * 30 ПОЛФАРМА, TENOFOVIR tablets 245 mg * 30 POLPHARMA с J05AE02 - индинавир (indinavir)

Това взаимодействие е умерено клинично значимо. При възможност избягвайте комбинациите! Изключение са случаите, когато се налага лечение поради специфични нужди.

Една от активните съставки на ТЕНОФОВИР таблетки 245 мг * 30 ПОЛФАРМА, TENOFOVIR tablets 245 mg * 30 POLPHARMA е "J05AF07 - тенофовир дизопроксил (tenofovir disoproxil)" която взаимодейства с "J05AE02 - индинавир (indinavir)" по следният начин:

Мониториране: в един постмаркетингов доклад се предполага, че едновременното прилагане с ритонавир (ritonavir), със или без лопинавир, увеличава проксималната тубулна вътреклетъчна концентрация на тенофовир и увеличава риска от нефротоксичност, предизвикана от тенофовир. Предложеният механизъм се състои в инхибиране от ритонавир на бъбречната тубулна секреция на тенофовир в урината, чрез MRP2.

Анализ на данни от проучване, при което 271 пациенти с напреднало ХИВ-заболяване получавали тази комбинация за среден период от време от 63 седмици, не открил никаква клинично значима нефротоксичност, свързана с едновременната употреба на ритонавир и тенофовир. Въпреки това, съществуват доклади за бъбречна недостатъчност, свързана с остра тубулна некроза, синдром на Фанкони и нефрогенен безвкусен диабет при пациенти, лекувани с тенофовир дизопроксил фумарат в комбинация с ритонавир.

Някои пациенти имали непълно възстановяване на бъбречната функция за период повече от година след прекратяване приема на тенофовир. Ритонавир, приложен в комбинация с лопинавир, също е докладвано, че слабо увеличава плазмените концентрации на тенофовир. Били са докладвани както слабо понижение, така и никаква промяна, в плазмените концентрации на лопинавир и ритонавир.

Приложение: препоръчва се повишено внимание, ако тенофовир дизопроксил фумарат се предписва с ритонавир. Бъбречната функция трябва редовно да бъде мониторирана, включително наблюдение за признаци на тубулопатия, като глюкозурия, ацидоза, увеличени серумни нива на креатинин, електролитни нарушения (например хипокалиемия, хипофосфатемия), и протеинурия.

Същите предпазни мерки могат да се приложат по време на терапия с други протеазни инхибитори, като се има предвид техния сходен фармакологичен профил, въпреки че клинични данни липсват. Нелфинавир не променя фармакокинетиката на тенофовир, или обратното. Прилагането на тенофовир трябва да бъде прекратено незабавно, ако се развие нефропатия.