Взаимодействие на ЕЗОПРАДЖЕН капсули 40 мг * 30, ESOPRAGEN GASTRO-RESISTANT capsules 20 mg * 30 с J02AC04 - позаконазол (posaconazole)

Това взаимодействие е умерено клинично значимо. При възможност избягвайте комбинациите! Изключение са случаите, когато се налага лечение поради специфични нужди.

Една от активните съставки на ЕЗОПРАДЖЕН капсули 40 мг * 30, ESOPRAGEN GASTRO-RESISTANT capsules 20 mg * 30 е "A02BC05 - езомепразол (esomeprazole)" която взаимодейства с "J02AC04 - позаконазол (posaconazole)" по следният начин:

Да се избягва: едновременното приложение с H2-рецепторен антагонист или инхибитор на протонната помпа може да понижи плазмените концентрации на позаконазол (posaconazole). Смята се, че механизмът на взаимодействие, е чрез намаляване на усвояването на позаконазол, поради увеличено стомашно рН, предизвикано от тези медикаменти. Според листовката на продукта, пиковата плазмена концентрация (Cmax) и системната експозиция (AUC) на позаконазол се редуцират с 39% по време на едновременно приложение на позаконазол 200 мг таблетки веднъж дневно с циметидин 400 мг два пъти дневно в продължение на 10 дни, в същото време не се наблюдава клинично значим ефект върху бионаличността и/или плазмената концентрация на позаконазол по време на едновременно приложение с антиациди, други Н2-рецепторни антагонисти или инхибитори на протонната помпа.

Въпреки това, в едно фармакокинетично проучване, представено на 18-я Европейски конгрес по клинична микробиология и инфекциозни болести (април 2008), средната Cmax и AUC на позаконазол 400 мг еднократна доза намаляват с 46% и 32% при 12 здрави индивида след предварително лечение с езомепразол 40 мг веднъж дневно в продължение на 3 дни. В същото проучване, едновременното приложение на позаконазол с 12 унции джинджифилова бира (кисела напитка), води до увеличаване на Cmax с 92% и AUC с 70% на позаконазол. Тези данни подкрепят предположението, че бионаличността на позаконазол е зависима от рН на стомаха.

Приложение: по принцип трябва да се избягва употребата на позаконазол в комбинация с Н2-рецепторни антагонисти или инхибитори на протонната помпа. Ако е възможно, лекарите, предписващи лекарството, трябва да обмислят спиране на киселинопотискащия агент до завършване на лечението с позаконазол или заместващ го противогъбичен агент като флуконазол или вориконазол, чиято абсорбция не се влияе от рН на стомаха.