Взаимодействие на ИБАНДРОНИК АЦИД флакон 6 мг. / 6 мл. * 5 САНДОЗ, IBANDRONIC ACID vial 6 mg. / 6 ml. * 5 SANDOZ с J05AF08 - адефовир дипивоксил (adefovir dipivoxil)

Това взаимодействие е умерено клинично значимо. При възможност избягвайте комбинациите! Изключение са случаите, когато се налага лечение поради специфични нужди.

Една от активните съставки на ИБАНДРОНИК АЦИД флакон 6 мг. / 6 мл. * 5 САНДОЗ, IBANDRONIC ACID vial 6 mg. / 6 ml. * 5 SANDOZ е "M05BA06 - ибандронова киселина (ibandronic acid)" която взаимодейства с "J05AF08 - адефовир дипивоксил (adefovir dipivoxil)" по следният начин:

Мониторинг: едновременното приложение на бифосфонати (bisphosphonates) с други нефротоксични агенти може да повиши риска от развитие и тежестта на бъбречно увреждане, поради допълнителен ефект върху бъбреците.

Употребата на бифосфонати е свързана с прояви на нефротоксичност като влошаване на бъбречната функция и бъбречна недостатъчност. Тези случаи включват предимно интравенозни лекарствени форми на медикаменти като памидронат и золедронова киселина, особено когато те се прилагат твърде бързо. Риск за развитие на хипокалциемия може да се увеличи, тъй като медикаметозното бъбречно увреждане на тубулите може да доведе до загуба на калций и други електролити като магнезий през бъбреците. Бифосфонатите често причиняват лека, асимптоматична хипокалциемия чрез забавящ ефект върху костната резорбция и евентуално хелация (свързване) на калция в кръвта.

Приложение: препоръчва се повишено внимание, когато памидронат, золедронова киселина или други интравенозни лекарствени форми на бифосфонатите се използват при пациенти, които наскоро са лекувани или се лекуват в момент с други потенциално нефротоксични лекарства (напр. аминогликозиди, полипептидни и полимиксинови антибиотици, ванкомицин, амфотерицин Б, адефовир, цидофовир, тенофовир, фоскарнет, цисплатин, галиев нитрат, литий, мезаламин, някои имуносупресори, интравенозен пентамидин, високи интравенозни дози на метотрексат, високи дози нестероидни противовъзпалителни средства).

Трябва да се проследяват бъбречната функция и серумните електролити. Серумният креатинин трябва да се изследва преди всяко лечение и терапията трябва да бъде преустановена при влошаване на бъбречната функция. При пациентите, лекувани поради налични костни метастази, лечението не трябва да се възобновява, докато бъбречната функция се възстанови.