Взаимодействие на ЛОРАПАМ таблетки 2.5 мг * 10, LORAPAM tablets 2.5 mg * 10 с A02AA05 - магнезиев силикат (magnesium silicate)

Това взаимодействие е минимално клинично значимо. Рискът е минимален, но трябва да го имате предвид. Удачно е да се предприемат мерки за да се избегне взаимодейстието.

Една от активните съставки на ЛОРАПАМ таблетки 2.5 мг * 10, LORAPAM tablets 2.5 mg * 10 е "N05BA06 - лоразепам (lorazepam)" която взаимодейства с "A02AA05 - магнезиев силикат (magnesium silicate)" по следният начин:

 Редица изследвания показват, че антиацидните средства могат да забавят стомашно-чревната абсорбция и да намалят максималната плазмена концентрация (Cmax) на някои бензодиазепини, включително клоразепат (clorazepate), хлордиазепоксид (chlordiazepoxide) и диазепам (diazepam), въпреки че степента на обща абсорбция като цяло не се повлиява. Точният механизъм на взаимодействие не е известен, но може да включва забавено стомашно изпразване или свързването на катионите на бензодиазепините. В резултат на това,  началото на действие им може да се забави и клиничните ефекти да намалеят.

Въпреки това, едно проучване отчита значително увеличение абсорбцията на диазепам по време на едновременното му приложение с алуминиев хидроксид, при което е имало незначително удължаване на началото на седативния му ефект. Алуминиевият хидроксид също увеличава Cmax (максималната  плазмена концентрация) и системната експозиция (AUC) на триазолам при 11 пациенти на диализа, така че техните лекарствени нива са достигнали нормалните параметри наблюдавани при контролните.

За разлика от друго проучване, проведено от същите автори, което разкрива, че алуминиевия хидроксид не оказва значим ефект върху абсорбцията на темазепам (temazepam) или върху Cmax при 11 пациенти с бъбречни заболявания в краен стадий.

Друго проучване също не е доказало влияние на антиацидните средства върху нивата на N-дезметилдиазепам (N-desmethyldiazepam), които е активен метаболит на клоразепат, въпреки че се смята, че е необходима кисела среда за бързото му преобразуване. Въз основа на наличните данни, клиничното значение на това взаимодействие изглежда е минимално.

Като предпазна мярка, би било добре пациентите да разделят приема на бензодиазепини и антиациди или орални медикаменти, които съдържат антиацидни средства (напр. диданозин буферираните таблетки или педиатрични перорални разтвори) в рамките на 2 до 3 часа.