Взаимодействие на ГЛЮКОЗАМИН, ХОНДРОИТИН И МСМ таблетки * 120 УЕБЪР НАТУРАЛС, GLUCOSAMINE, CHONDROITIN & MSM tablets * 120 WEBBER NATURALS с B01AA01 - дикумарол (dicoumarol)

Това взаимодействие е умерено клинично значимо. При възможност избягвайте комбинациите! Изключение са случаите, когато се налага лечение поради специфични нужди.

Една от активните съставки на ГЛЮКОЗАМИН, ХОНДРОИТИН И МСМ таблетки * 120 УЕБЪР НАТУРАЛС, GLUCOSAMINE, CHONDROITIN & MSM tablets * 120 WEBBER NATURALS е "M01AX05 - глюкозамин (glucosamine)" която взаимодейства с "B01AA01 - дикумарол (dicoumarol)" по следният начин:

Мониторинг: клиничен случай показва, че хондроитин (chondroitin) или глюкозамин (glucosamine) могат да усилят хипопротромбинемичния ефект на варфарин (warfarin).

Механизмът на това взаимодействие е неизвестен.

Глюкозаминът е химичен компонент на хепарин (heparin), докато хондроитин е незначителен компонент на данапароид (danaparoid) и е доказано ин витро и при животни, че удължава протромбиновото време.

Въпреки това не са докладвани неблагоприятни ефекти върху кръвосъсирването и налични хеморагични усложнения в клинични проучвания с глюкозамин и хондроитин при дози съответно до 1,5 и 1,2 гр/ден.

В случай на 69-годишен мъж, който е стабилизиран с варфарин 47,5 мг/седмица в продължение на четири месеца, показва повишен INR (от 2,58 до 4,52) четири седмици след започване лечение с глюкозамин хидрохлорид 3 г и хондроитин сулфат 2.4 грама. Пациентът не съобщава за други промени в лекарствената терапия или диетата. След две седмици при намалена доза на варфарин от 40 мг/седмица, INR на пациента се нормализира.

Приложение: пациентите трябва да се консултират с лекар преди да започнат да приемат други медикаменти включително растителни или алтернативни продукти.

При пациенти лекувани с варфарин, INR трябва да се следи внимателно след прибавянето или прекратяването на хондроитин и глюкозамин и дозата на варфарин да се коригира при необходимост.

Същата предпазна мярка може да се прилага при терапия с други антикоагуланти, въпреки че липсват клинични данни.

Пациентите трябва да бъдат посъветвани незабавно да съобщят за признаци на кървене на своя лекар, включително болка, подуване, главоболие, виене на свят, слабост, продължително кървене от рани, увеличаване на менструалното кървене, вагинално кървене, кървене от носа, кървене на венците, необичайно кървене или образуване на синини, червена или кафява урина, червени или черни изпражнения.