Взаимодействие на РАНЕКСА таблетки 375 мг * 60 BERLIN CHEMIE, RANEXA tablets 375 mg * 60 BERLIN CHEMIE с A04AA05 - палоносетрон (palonosetron)

Това взаимодействие е умерено клинично значимо. При възможност избягвайте комбинациите! Изключение са случаите, когато се налага лечение поради специфични нужди.

Една от активните съставки на РАНЕКСА таблетки 375 мг * 60 BERLIN CHEMIE, RANEXA tablets 375 mg * 60 BERLIN CHEMIE е "C01EB18 - ранолазин (ranolazine)" която взаимодейства с "A04AA05 - палоносетрон (palonosetron)" по следният начин:

Мониториране: ранолазин (ranolazine) може да причини дозозависимо удължаване на QT-интервала. Теоретично, едновременното прилагане с други лекарства, които могат да удължат QT-интервала може да доведе до адитивни ефекти и увеличен риск от камерни аритмии, включително torsade de pointes и внезапна смърт, въпреки че съществува малко опит при тези условия.

При достигане на максималната плазмена концентрация, след повтаряща се доза от 1000 мг два пъти на ден, средният ефект на ранолазин върху QT-нтервала бил приблизително 6 мсек. Въпреки това, при 5% от населението с най-високи плазмени концентрации, удължаването на QT-интервала е 15 мсек или повече. Връзката между плазмените нива на ранолазин и QT-интервала остава линейна в концентрационния диапазон до 4 пъти по-висок от концентрациите при дозировка от 1000 мг два пъти на ден, и тази връзка не е значително засегната от възраст, тегло, пол, раса, сърдечна честота, конгестивна сърдечна недостатъчност, диабет или бъбречно увреждане.

Ранолазин не индуцирал torsade de pointes или други аритмии при няколко ин витро и животински модела. Също така не са били докладвани случаи на torsade de pointes в клинични проучвания на ранолазин, включващи 3669 пациенто-години лечение. Всъщност, установено е, че ранолазин има антиаритмични свойства в проучване CVT 3036 (MERLIN-TIMI 36), което било във фаза 3, рандомизирано, двойно сляпо, паралелно-групово, плацебо-контролирано клинично проучване, проектирано да оцени ефикасността и безопасността на ранолазин, при продължителна терапия при пациенти с остри коронарни синдроми без ST-елевация, лекувани с друга стандартна терапия.

Никакви проаритмогенни ефекти не били наблюдавани по време 7-дневни Холтер записи при 3162 пациенти с остри коронарни симптоми, лекувани с ранолазин. Наблюдавала се значително по-ниска честота на аритмии (камерна тахикардия, брадикардия, суправентрикуларна тахикардия и предсърдно мъждене) при пациенти, лекувани с ранолазин (80%) в сравнение с плацебо (87), включително камерна тахикардия >= 3 удара (52% срещу 61%).

Като цяло, рискът от самостоятелно прилагане на лекарството или комбинация от препарати, причиняващи камерна аритмия във връзка с удължаване на QT-интервала, е силно непредвидим, но може да бъде увеличен от някои подлежащи рискови фактори като вродени синдроми с удължаване на QT-интервала, сърдечни заболявания и електролитни нарушения (например хипокалимя, хипомагнезиямия). В допълнение, степента на лекарствено-индуцираното удължаване на QT е зависима от съответното лекарство и конкретната доза.

Приложение: препоръчва се повишено внимание, когаторанолазин се прилага едновременно с други лекарства, които удължават QT-интервала. Тъй като степента на удължаване на QT-интервала се увеличава с повишаване плазмените концентрации на ранолазин, максималната препоръчителна доза от 1000 мг два пъти на ден не трябва да бъде надвишавана. Пациентите трябва да бъдат посъветвани да потърсят медицинска помощ, ако изпитат симптоми, които могат да оказват настъпване на torsade de pointes, като замайване, сърцебиене или синкоп.