Взаимодействие на ОНЕЛАР капсули 30 мг * 30, ONELAR capsules 30 mg * 30 с N05AN - Литий (Lithium)

Това взаимодействие е силно клинично значимо. Избягвайте комбинациите! Рискът от взаимодействието за вашето здраве е много голям.

Една от активните съставки на ОНЕЛАР капсули 30 мг * 30, ONELAR capsules 30 mg * 30 е "N06AX21 - дулоксетин (duloxetine)" която взаимодейства с "N05AN - Литий (Lithium)" по следният начин:

Мониторинг: литий (lithium) може да засили фармакологичните ефекти на инхибитори на обратното захващане на серотонина като нефазодон (nefazodone), тразодон (trazodone) и да потенцира риска от серотонинов синдром - рядко, но сериозно и потенциално фатално състояние в резултат от хиперстимулацията на мозъчните 5 HT1A и 2А рецептори.

Точният механизъм е неизвестен.

Докладвано е взаимодействие със селективни инхибитори на обратното захващане на серотонина, включително флуоксетин (fluoxetine) и флувоксамин (fluvoxamine) и инхибитора на обратното захващане на серотонин и норепинефрин - венлафаксин (venlafaxine).

Симптомите на серотонинов синдром включват промени в психичния статус като раздразнителност, промени в съзнанието, обърканост, халюцинации и кома; вегетативната дисфункция с тахикардия, хипертермия, изпотяване, треперене, лабилност на кръвното налягане, мидриаза; невромускулни нарушения, като хиперрефлексия, миоклонус, тремор, ригидност, атаксия и стомашно-чревни симптоми като коремни спазми, гадене, повръщане и диария.

Приложение: препоръчва се повишено внимание, ако литий се предписва в комбинация с инхибитори на обратното захващане на серотонина.

Пациентите трябва да бъдат внимателно наблюдавани за симптоми на серотонинов синдром по време на лечението.

Препоръчва се повишено внимание при повишаване на дозата на тези медикаменти.

Потенциален риск за серотонинов синдром има дори, когато медикаментите се прилагат последователно, тъй като някои медикаменти имат продължителен елиминационен полуживот. Така например 5-седмичен период на отмиване се препоръчва след употребата на флуоксетин преди прилагането на друг серотонинергичен агент.

Ако има данни за серотонинов синдром по време на курса на лечение, употребата на всички серотонинергични средства трябва да се преустанови незабавно.

При умерено тежки случаи може да се приложи серотонинов антагонист - ципрохептадин (cyproheptadine), хлорпромазин (chlorpromazine).

При тежките случаи - консултация с токсиколог, а може да се наложи седация, нервно-мускулната блокада, интубация и механична вентилация в допълнение към другите мерки.