Взаимодействие на АТОРДЖЕН таблетки 20 мг * 30, ATORGEN tablets 20 mg * 30 с L04AA10 - сиролимус (sirolimus)

Това взаимодействие е умерено клинично значимо. При възможност избягвайте комбинациите! Изключение са случаите, когато се налага лечение поради специфични нужди.

Една от активните съставки на АТОРДЖЕН таблетки 20 мг * 30, ATORGEN tablets 20 mg * 30 е "C10AA05 - аторвастатин (atorvastatin)" която взаимодейства с "L04AA10 - сиролимус (sirolimus)" по следният начин:

Да се избягва: едновременното приложение на макролиден имуносупресант с някои HMG-CoA редуктазни инхибитори може да доведе до повишени плазмени концентрации и на двете вещества поради конкурентно инхибиране на CYP450 3A4 метаболизъм. Високите нива на инхибиторна активност на HMG-CoA редуктазата в плазмата се свързва с повишен риск от мускулно-скелетна токсичност, включително рабдомиолиза, която може да бъде фатална.

Докладван е случай на тежка рабдомиолиза, която се усложнява от остра бъбречна недостатъчност, след трансплантация на жена с диабет, чийто лекарствен режим по време на хоспитализацията се състои от такролимус, азатиоприн, преднизолон, фелодипин, циталопрам, аспирин, инсулин, симвастатин и фузидова киселина. Пациентката получава мускулни болки, придружени от силно повишена серумна креатин киназа няколко седмици, след като симвастатин е увеличен от 10 до 20 мг/ден и се започва лечение с фузидова киселина за инфекция на меките тъкани и остеомиелит на петите.

Тя се възстановява след прекратяване на терапията със симвастатин и фузидова киселина и установяване на поддържаща терапия. Симвастатин е заменен по-късно с флувастатин, а фузидовата киселина е прилагана по друг повод и без инциденти. Авторите предполагат, че употребата на такролимус със симвастатин в доза над 10 мг/ден, може да увеличи риска от рабдомиолиза. Използването на фузидова киселина може да е допълнителен рисков фактор в случая на пациентката.

В друг случай, трансплантиран пациент е развил значително повишение на серумните нива на сиролимус, след добавянето на аторвастатин към терапевтичния режим. Не са докладвани нежелани ефекти, но се препоръчва 50% намаляване на дозата на сиролимус.

Приложение: като цяло, ловастатин, червеният ориз (който също съдържа ловастатин) и симвастатин е за предпочитане да се избягват при пациенти, лекувани със сиролимус или такролимус поради потенциално сериозно взаимодействие. Аторвастатин може да се използва с повишено внимание, въпреки че трябва да се започне с ниски дози и внимателно да се наблюдават кръвните нива на имуносупресантите. Правастатин и флувастатин вероятно са най-безопасните алтернативи, тъй като те не се метаболизират от CYP450 3A4. Всички пациенти, лекувани с инхибитори на HMG-CoA редуктазата трябва незабавно да съобщават за всяка необяснима мускулна болка, чувствителност или слабост, особено, ако са придружени от неразположение или повишена температура.

Лечението трябва да бъде прекратено, ако креатин киназата е значително повишена в отсъствието на усилени тренировки или, ако има съмнения за развитие на миопатия или, ако бъде диагностицирана по друг начин.