Взаимодействие на L - ТИРОКСИН таблетки 150 мкг * 50 BERLIN CHEMIE, L - THYROXIN tablets 150 mcg * 50 BERLIN CHEMIE с A02AB04 - дихидроксиалуминиев карбонат като натриева сол (dihydroxialumini sodium carbonate)

Това взаимодействие е умерено клинично значимо. При възможност избягвайте комбинациите! Изключение са случаите, когато се налага лечение поради специфични нужди.

Една от активните съставки на L - ТИРОКСИН таблетки 150 мкг * 50 BERLIN CHEMIE, L - THYROXIN tablets 150 mcg * 50 BERLIN CHEMIE е "H03AA01 - левотироксин натрий (levothyroxine sodium)" която взаимодейства с "A02AB04 - дихидроксиалуминиев карбонат като натриева сол (dihydroxialumini sodium carbonate)" по следният начин:

Корекция на интервала на дозиране: едновременното приложение с антиацидни препарати може да доведе до намалена бионаличност на левотироксин (levothyroxine). Фармакологичните ефекти на левотироксин може да бъдат намалени. Точният механизъм на взаимодействие не е известен, но може да включва неспецифична адсорбция на левотироксин към поливалентни катиони, в резултат на което се образува неразтворим комплекс, който се абсорбира слабо от стомашно-чревния тракт.

Докладвани са случаи, показващи намаляване на ефикасността на левотироксин по време на едновременното приложение на алуминий и магнезий-съдържащи антиациди, както и други продукти, съдържащи поливалентни катиони като калций и желязо. В един доклад, пациент, стабилизиран на левотироксин 150 мкг/ден, развил значително повишение на серумния тиротропин (тироид-стимулиращ хормон или TSH), докато приемал антиациди, съдържащи алуминиев и магнезиев хидроксид. Видимо взаимодействие се наблюдавало при две последователни повторни изпитвания. Други случаи описват нужда от повишена дозировка на левотироксин по време на използването на антиацид. Не е известно дали това взаимодействие се случва с други препарати на тироидните хормони.

Приложение: някои експерти препоръчват разделяне на времето на приложение на левотироксин и антиациди или други антиацид-съдържащи препарати (напр. диданозин буферирани таблетки или педиатричен перорален разтвор) с най-малко 4 часа интервал. Препоръчва се внимателно проследяване на серумните нива на тиротропин (TSH). При пациенти с нарушения на стомашно-чревния тракт или малабсорбция може да съществува по-голям риск от развитие на клиничен или субклиничен хипотиреоидизъм поради това взаимодействие.