Взаимодействие на СОРБИФЕР ДУРУЛЕС таблетки 320 мг * 30 ЕГИС, SORBIFER DURULES tablets 320 mg * 30 EGIS с A02BC06 - декслансопразол (dexlansoprazole)

Това взаимодействие е умерено клинично значимо. При възможност избягвайте комбинациите! Изключение са случаите, когато се налага лечение поради специфични нужди.

Една от активните съставки на СОРБИФЕР ДУРУЛЕС таблетки 320 мг * 30 ЕГИС, SORBIFER DURULES tablets 320 mg * 30 EGIS е "B03AA07 - железен сулфат (ferrous sulfate)" която взаимодейства с "A02BC06 - декслансопразол (dexlansoprazole)" по следният начин:

Мониториране: задълбочената хипохлорхидрия, индуцирана от инхибитори на протонната помпа (ИПП), може да наруши стомашно-чревната абсорбция на желязо, процес, който зависи от киселинността на средата. Взаимодействието е било подозирано при двама пациенти с желязо-дефицитна анемия, поради гастроинтестинално кървене, която не отговаряла на перорална желязо заместителна терапия, дори след като кървене очевидно било спряло. И двамата пациенти са приемали омепразол за 6 месеца, докато са били лекувани с железен сулфат. Желязо-натоварващ тест бил проведен при един от пациентите и показал желязна малабсорбция. Два месеца след прекратяване приема на омепразол, забележимо подобрение в нивата на хемоглобин и средния обем на еритроцитите (MCV) били наблюдавани и при двата пациента, и абсорбцията на желязо била значително повишена при пациента, който се подложил на абсорбционния тест.

В доклад за пациенти с наследствена хемохроматоза, лекувани с един препарат, изследователите наблюдавали намалени изисквания от флеботомия за поддържащо лечение при седем пациента, след прилагане начало на терапия с инхибитори на протонната помпа (средно 2,5 л премахната кръв/година преди терапия с ИПП срещу 0,5 л/година по време на терапия с ИПП), вероятно дължащо се намалено натрупване на желязо в тъканите, произхождащо от нарушената абсорбция на желязо от храната. Средните годишни изисквания за флеботомия по време на терапия с ИПП при тези пациенти също били по-ниски, в сравнение с контролната група, която никога не била приемала ИПП (средно 2,3 л премахната кръв/година).

Същата група изследователи също изучили абсорбцията на желязо при 14 пациента, хранени с храни богати на желязо преди и след терапия с ИПП за една седмица. Терапията с ИПП била свързана с 51% понижение в системната експозиция на серумното желязо; 55% понижение в максималното увеличение на серумното желязо след приемане на богати на желязо храни; и 46% понижение в процентите на възстановяване на приложеното желязо в пиковите серумни концентрации. Интересното е, че взаимодействието не е било докладвано при здрави индивиди.

В проучване със 109 пациенти със синдром Цьолингер-Елисън, които не са били подложени на стомашна резекция, лечение с омепразол за среден период от 5,7 години не е понижило значително депата на желязо в организма или причинило железен дефицит, в сравнение при терапия с Н2-рецепторни антагонисти или без лечение. Възможно е взаимодействието да не засяга хора със здравословен железен статус, поради компенсиране от желязото, прието с храната, което обикновено представлява само малка част от съдържанието на желязо, чиято абсорбция е зависима от рН на стомаха. От друга страна, желязото в храната може да не бъде достатъчно за възстановяване нормалния железен баланс при пациенти с анемия или тези с дефектни регулаторни механизми на абсорбция на желязо.

Приложение: пациенти с железен дефицит могат да не отговорят адекватно на перорална заместителна терапия при едновременно прилагане на инхибитори на протонната помпа. Ако се подозира взаимодействие след отхвърляне на други причини, може да бъде подходящо да се преустанови приема на ИПП или да се обмисли парентералното прилагане на желязо.