Взаимодействие на НАМАКСИР инжекционен разтвор в предварително напълнена спринцовка 15 мг/0.38 мл ТЕВА, NAMAXIR solution for injection 15 mg / 0.38 ml TEVA с L04AA13 - лефлуномид (leflunomide)

Това взаимодействие е силно клинично значимо. Избягвайте комбинациите! Рискът от взаимодействието за вашето здраве е много голям.

Една от активните съставки на НАМАКСИР инжекционен разтвор в предварително напълнена спринцовка 15 мг/0.38 мл ТЕВА, NAMAXIR solution for injection 15 mg / 0.38 ml TEVA е "L01BA01 - метотрексат (methotrexate)" която взаимодейства с "L04AA13 - лефлуномид (leflunomide)" по следният начин:

Да се избягва: едновременното приложение на метотрексат (methotrexate) и лефлуномид (leflunomide) може да доведе до повишен риск от хепатотоксичност. При проучване, се съобщава за двукратно и трикратно увеличение на чернодробните ензими при 16% от пациентите, получаващи тази комбинация. Сериозни чернодробни реакции също са били докладвани при пациенти, едновременно лекувани с други хепатотоксични агенти, включително и метотрексат. Рискът от допълнителна хематологична токсичност също може да бъде увеличен.

Приложение: едновременното приложение на лефлуномид и метотрексат не се препоръчва. Тъй като активният метаболит на лефлуномид, може да остане в тялото до 2 години, очистваща процедура с холестирамин се препоръчва при смяна от лефлуномид на метотрексат. Нивата на чернодробните ензими трябва да бъдат изследвани преди започване на терапия с лефлуномид, а след това всеки месец по време на лечението. Ако ALT се увеличава от 2 до 3 пъти повече от нормалното, дозата трябва да се намали и чернодробните ензими да се следят седмично. Ако ALT се увеличи повече от три пъти от нормалното, лефлуномид трябва да се спре и да се започне очистваща процедура.