Взаимодействие на НАМАКСИР инжекционен разтвор в предварително напълнена спринцовка 10 мг / 0.4 мл ТЕВА, NAMAXIR solution for injection 10 mg / 0.4 ml TEVA с N03AF01 - карбамазепин (carbamazepine)

Това взаимодействие е умерено клинично значимо. При възможност избягвайте комбинациите! Изключение са случаите, когато се налага лечение поради специфични нужди.

Една от активните съставки на НАМАКСИР инжекционен разтвор в предварително напълнена спринцовка 10 мг / 0.4 мл ТЕВА, NAMAXIR solution for injection 10 mg / 0.4 ml TEVA е "L01BA01 - метотрексат (methotrexate)" която взаимодейства с "N03AF01 - карбамазепин (carbamazepine)" по следният начин:

Да се избягва: едновременното приложение на метотрексат (methotrexate) с други агенти, за които е известно, че предизвикват хепатотоксичност, може да усили риска от увреждане на черния дроб. Метотрексат, особено при по-високи дози или при продължително лечение, се свързва с хепатотоксичност, включително остър хепатит, хронична фиброза, некроза, цироза, както и повишаване на чернодробните ензими.

Приложение: употребата на метотрескат с други потенциално хепатотоксични агенти, като ацетаминофен, алкохол, андрогени и анаболни стероиди, антитуберкулозни медикаменти, азоли, АСЕ-инхибитори, ендотелин-рецепторни антагонисти, интерферони, нуклеозидни инхибитори на обратната транскриптаза, ретиноиди, тиазолидиндиони, антиконвулсанти, като карбамазепин, хидантоини, фелбамат и валпроева киселина, липидопонижаващи медикаменти като фенофибрат, HMG-CoA редуктазни инхибитори и ниацин, билки и хранителни добавки, като например черен кохош, чапарал, черен оман, дехидроепиандростерон, кава, масло от джоджен и мая от червен ориз, не е препоръчителна, освен ако ползата не надвишава риска. Пациентите, лекувани с метотрексат трябва да потърсят медицинска помощ, ако изпитват потенциални признаци и симптоми на хепатотоксичност като треска, обрив, сърбеж, анорексия, гадене, повръщане, умора, болка в горната дясна част на тялото, потъмняване на урината, обезцветяване на изпражненията и жълтеница. Препоръчва се да се изследва изходното ниво на чернодробната функция и нейното редовно проследяване.