Взаимодействие на МЕТИЛПРЕДНИЗОЛОН КОРТИКО таблетки 16 мг * 20, METHYLPREDNISOLONE CORTICO tabl. 16 mg * 20 с A10BG02 - росиглитазон (rosiglitazone)

Това взаимодействие е минимално клинично значимо. Рискът е минимален, но трябва да го имате предвид. Удачно е да се предприемат мерки за да се избегне взаимодейстието.

Една от активните съставки на МЕТИЛПРЕДНИЗОЛОН КОРТИКО таблетки 16 мг * 20, METHYLPREDNISOLONE CORTICO tabl. 16 mg * 20 е "H02AB04 - метилпреднизолон (methylprednisolone)" която взаимодейства с "A10BG02 - росиглитазон (rosiglitazone)" по следният начин:

Ефикасността на пероралните хипогликемични агенти и инсулин може да бъде понижена от локални кортикостероиди, особено при продължителна употреба или безразборно използване. Кортикостероидите могат да повишат нивата на кръвната захар, като антагонизират действието и потискат секрецията на инсулин, което води до потискане на периферната консумация на глюкоза и повишена глюконеогенеза.

Системната абсорбция на локалните кортикостероиди настъпва в зависимост от формата на препарата и неговата концентрация, площта на прилагане, целостта на кожата и продължителността на прилагане. Употребата на оклузивни превръзки над лекуваната площ може също да повиши перкутанната абсорбция.

При прилагане на еквивалентните дози при малки деца, последните са изложени на по-голям риск, поради по-голямото отношение между повърхността на кожата и телесната им маса. Ако е възможно, употребата на препарати с мощно действие (например бетаметазон, клобетазол, дифлоразон и халобетазол) трябва да бъде избягвана при деца и ограничена до малки на площ зони, за най-много 2 седмици при възрастни.

Строго клинично мониториране на гликемичния контрол е препоръчително, ако локални кортикостероиди се прилагат продължително време и/или на големи площи при пациенти с диабет.