Взаимодействие на ПРАЗОЛПАН прах за инжекционен или инфузионен разтвор 40 мг * 1 ТЕВА, PRAZOLPAN fl. 40 mg. * 1 TEVA с J02AC04 - позаконазол (posaconazole)

Това взаимодействие е умерено клинично значимо. При възможност избягвайте комбинациите! Изключение са случаите, когато се налага лечение поради специфични нужди.

Една от активните съставки на ПРАЗОЛПАН прах за инжекционен или инфузионен разтвор 40 мг * 1 ТЕВА, PRAZOLPAN fl. 40 mg. * 1 TEVA е "A02BC02 - пантопразол (pantoprazole)" която взаимодейства с "J02AC04 - позаконазол (posaconazole)" по следният начин:

Да се избягва: едновременното приложение с H2-рецепторен антагонист или инхибитор на протонната помпа може да понижи плазмените концентрации на позаконазол (posaconazole). Смята се, че механизмът на взаимодействие, е чрез намаляване на усвояването на позаконазол, поради увеличено стомашно рН, предизвикано от тези медикаменти. Според листовката на продукта, пиковата плазмена концентрация (Cmax) и системната експозиция (AUC) на позаконазол се редуцират с 39% по време на едновременно приложение на позаконазол 200 мг таблетки веднъж дневно с циметидин 400 мг два пъти дневно в продължение на 10 дни, в същото време не се наблюдава клинично значим ефект върху бионаличността и/или плазмената концентрация на позаконазол по време на едновременно приложение с антиациди, други Н2-рецепторни антагонисти или инхибитори на протонната помпа.

Въпреки това, в едно фармакокинетично проучване, представено на 18-я Европейски конгрес по клинична микробиология и инфекциозни болести (април 2008), средната Cmax и AUC на позаконазол 400 мг еднократна доза намаляват с 46% и 32% при 12 здрави индивида след предварително лечение с езомепразол 40 мг веднъж дневно в продължение на 3 дни. В същото проучване, едновременното приложение на позаконазол с 12 унции джинджифилова бира (кисела напитка), води до увеличаване на Cmax с 92% и AUC с 70% на позаконазол. Тези данни подкрепят предположението, че бионаличността на позаконазол е зависима от рН на стомаха.

Приложение: по принцип трябва да се избягва употребата на позаконазол в комбинация с Н2-рецепторни антагонисти или инхибитори на протонната помпа. Ако е възможно, лекарите, предписващи лекарството, трябва да обмислят спиране на киселинопотискащия агент до завършване на лечението с позаконазол или заместващ го противогъбичен агент като флуконазол или вориконазол, чиято абсорбция не се влияе от рН на стомаха.