Взаимодействие на КЛАЦАР XL таблетки 500 мг * 7 ЧАЙКАФАРМА, KLACAR XL prolonged release tablets 500 mg * 7 TCHAIKAPHARMA с R03BA05 - флутиказон (fluticasone)

Това взаимодействие е умерено клинично значимо. При възможност избягвайте комбинациите! Изключение са случаите, когато се налага лечение поради специфични нужди.

Една от активните съставки на КЛАЦАР XL таблетки 500 мг * 7 ЧАЙКАФАРМА, KLACAR XL prolonged release tablets 500 mg * 7 TCHAIKAPHARMA е "J01FA09 - кларитромицин (clarithromycin)" която взаимодейства с "R03BA05 - флутиказон (fluticasone)" по следният начин:

Да се избягва: едновременното приложение на флутиказон (fluticasone) с мощни инхибитори на CYP450 3A4 може да увеличи системната експозиция на флутиказон след назално приложение или перорално инхалиране. Флутиказон претърпява екстензивен ефект на първо преминаване и системен метаболизъм посредством CYP450 3A4 изоензим в черния дроб и червата, по този начин инхибиране на изоензима може значително да увеличи системната бионаличност на лекарството.

Включването на флутиказон пропионат спрей за нос (200 микрограма веднъж дневно) в комбинация с мощен CYP450 3A4 инхибитор ритонавир (100 мг два пъти дневно) в продължение на 7 дни при 18 здрави доброволци, води до приблизително 25-кратно увеличение на пиковата плазмена концентрация (Cmax) и 350-кратно увеличение на системната експозиция (AUC) на флутиказон, в сравнение с индивидуалното му приложение. Тези промени са съпроводени от 86% намаление на средната плазмени нива на AUC на кортизол.

В друго проучване, едновременното приложение на еднократна перорална доза на флутиказон пропионат за инхалиране (1000 мкг) с мощен CYP450 3A4 инхибитор кетоконазол (200 мг веднъж дневно) води до 1,9-кратно повишаване на плазмената експозиция на флутиказон и 45% намаление в плазмата AUC на кортизол, но не е имал ефект върху отделянето на кортизол с урината.

В клинично проучване с флутиказон фуроат за интраназална употреба, 6 от 20 пациенти, които приложен едновременно с кетоконазол 200 мг веднъж дневно в продължение на 7 дни, са отчетени измерими, но ниски нива на флутиказон фуроат в сравнение с 1 от 20 пациенти, които са получавали плацебо. Наблюдавано е около 5% намаление в 24 часовите серумни нива на кортизол с кетоконазол в сравнение с приема на плацебо.

По същия начин, проучване на 17 пациенти с белодробна трансплантация е установено, че средното минимално плазмено ниво на флутиказон при пациенти, лекувани с флутиказон пропионат (1 мг два пъти дневно за перорално инхалиране в продължение на 14 дни) с итраконазол е увеличено с 2,5 пъти от това, наблюдавано при пациенти, които не получават итраконазол.

Във връзка с взаимодействието могат да настъпят клинично проявени системни глюкокортикоидни нежелани лекарствени реакции. В световен мащаб при постмаркетинговата употреба на флутиказон за вдишване и за назална употреба са докладвани потискане на функцията на надбъбречните жлези, синдром на Кушинг, остеопороза и обостряне на захарен диабет, главно в комбинация с ритонавир.

Въпреки това, има няколко съобщения за клинични случаи на потискане на надбъбречната функция, свързана с едновременната употреба на инхалаторен флутиказон пропионат и азолови антимокотици. След изключване на флутиказон, при някои пациенти, възстановяването на функцията на надбъбречната жлеза е станало бавно. Изследователите предполагат, че това може да бъде свързано със силно липофилния афинитет на флутиказон, което дава възможност за продължително проникването на лекарството от мастните депа в кръвообращението.

Приложение: не се препоръчва използването на флутиказон за перорално инхалиране в комбинация с мощни CYP450 3A4 инхибитори (напр. кларитромицин, телитромицин, итраконазол, кетоконазол, вориконазол, нефазодон, делавирдин, протеазни инхибитори), освен ако потенциалната полза надвишава риска от появата на системни нежелани лекарствени реакции. Алтернативни на флутиказон медикаменти следва да се прилагат (когато е възможно) особено при продължителна употреба.

Когато трябва да се приложи инхалаторен кортикостероид, се предпочита по-слаб, с по-малка степен на проникване в мастните депа и/или по-кратко действащ медикамент, като беклометазон, будезонид, флунизолид, или триамцинолон, въпреки че може би всички кортикостероиди до известна степен могат да взаимодействат с мощни CYP450 3A4 инхибитори.

Трябва да се прилага най-ниската ефективна доза на инхалаторния кортикостероид и дозата се коригира допълнително, когато е необходимо, в съответствие с терапевтичен отговор и поносимостта от лечението. Флутиказон може да се използва с повишено внимание в комбинация с мощни CYP450 3A4 инхибитори, с изключение на ритонавир.

Пациентите трябва да бъдат наблюдавани за признаци и симптоми на хиперкортицизъм като депресия и нарушения в менструалния цикъл, акне, стрии, изтъняване на кожата, лесно образуване на синини, лице с формата на луна, дорзоцервикална (в областта между врата и гърба) гърбица, затлъстяване главно в областта на торса, повишен апетит, наддаване на тегло за кратък период от време, отоци, хипертония, хирзутизъм (прекомерно окосмяване), хиперхидроза (профузно изпотяване), проксимална загуба на мускулна маса и слабост, нарушен глюкозен толеранс, обостряне на съществуващ диабет.

Други системни глюкокортикоидни ефекти могат да включват потискане на надбъбречната функция, имуносупресия, задната субкапсуларна катаракта (перде), глаукома, загуба на костна тъкан и забавяне на растежа при деца и юноши.

Когато флутиказон се изключва от терапия, се налага постепенно намаляване на дозата му след продължителен прием на мощен CYP450 3A4 инхибитор, тъй като може да има значителен риск от потискане на надбъбречната функция.

Признаци и симптоми на надбъбречна недостатъчност включват анорексия, хипогликемия, гадене, повръщане, загуба на тегло, загуба на мускулна маса, умора, слабост, виене на свят, ортостатична хипотония, депресия и надбъбречна криза се проявява като невъзможност за адекватна реакция при излагане на стрес (например, болест, инфекция, хирургическа операция, травма). До възстановяване на надбъбречната функция може да се наложи включване на системни глюкокортикоиди.