Взаимодействие на ЛАРОКСИН SR твърди капсули с удължено освобождаване 150 мг * 30 ТЕВА, LAROXIN SR capsules 150 mg * 30 TEVA с N06AP01 - жълт кантарион (St. Johns wort)

Това взаимодействие е силно клинично значимо. Избягвайте комбинациите! Рискът от взаимодействието за вашето здраве е много голям.

Една от активните съставки на ЛАРОКСИН SR твърди капсули с удължено освобождаване 150 мг * 30 ТЕВА, LAROXIN SR capsules 150 mg * 30 TEVA е "N06AX16 - венлафаксин (venlafaxine)" която взаимодейства с "N06AP01 - жълт кантарион (St. John's wort)" по следният начин:

Мониторинг: едновременната употреба на медикаменти със серотонинергично действие като инхибитори на обратното захващане на серотонин, моноаминооксидазни инхибитори, трициклични антидепресанти, 5-HT1 рецепторни агонисти, алкалоиди на моравото рогче, литиеви препарати, жълт кантарион, фенилпиперидинови опиати, декстрометорфан и триптофан, може да увеличи риска от серотонинов синдром - рядко, но сериозно и потенциално фатално състояние в резултат хиперстимулация на мозъчните 5-HT1A и 2А рецептори.

Симптомите на серотониновия синдром могат да включват промени в психичния статус като раздразнителност, промени в съзнанието, обърканост, халюцинации и кома; вегетативната дисфункция с тахикардия, хипертермия, изпотяване, треперене, лабилност на кръвното налягане, мидриаза, невромускулни нарушения като хиперрефлексия, миоклонус, тремор, ригидност, атаксия и стомашно-чревни симптоми като коремни спазми, гадене, повръщане и диария.

Приложение: едновременната употреба на няколко серотонинергични средства трябва да се избягва.

Пациентите трябва да бъдат внимателно наблюдавани за симптоми на серотонинов синдром по време на лечението.

Препоръчва се повишено внимание при повишаване на дозата на тези вещества.

Потенциален риск за серотонинов синдром има дори когато серотонинергичните средства се прилагат последователно, тъй като някои медиакменти имат продължителен полуживот. Така например се препоръчва 5-седмичен период на отмиване след употреба на флуоксетин и преди употребата на друг серотонинергичен медикамент.

Ако се подозира серотонинов синдром по време на курса на лечение употребата на всички серотонинергични средства трябва да се преустанови незабавно.

При умерено тежки случаи трябва да се приложи серотонинов антагонист - ципрохептадин, хлорпромазин.

Тежките случаи подлежат на консултация с токсиколог и да налагат седация, нервно-мускулната блокада, интубация и механична вентилация като допълнение към другите мерки.